Jean-Baptiste Andrea > Quotes

“Il faut avoir vu Rome sous la neige avant de prétendre avoir vécu.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Les mots ont un sens, nommer c'est comprendre”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Parce que cette colère, ce n'est pas moi. C'est une malédiction ancestrale, la laideur du vieux qui coule dans mes veines et qui m'empoisonne.”
― Jean-Baptiste Andrea

“Je me suis dit que ça serait peut-être pareil avec Viviane, qu’elle cesserait de me manquer à force d’aller chez elle et de trouver tous les jours les volets clos. La différence, c’est qu’en vrai je n’avais pas envie qu’elle arrête de me manquer, mon manque je m’y cramponnais et c’est sûrement pour ça que le coup du temps n’a pas fonctionné.”
― Jean-Baptiste Andrea, Ma reine

“Никой никога не прави нищо лошо, красотата на злото е тъкмо в това, че то не изисква никакво усилие. Достатъчно е да гледаш как се случва.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“… когато човек реши, че е намерил онова, което търси, открива, че се заблуждава и че то все така ни се изплъзва. Щом направим крачка към него, то също прави една, за която се надяваме просто да е по-къса от нашата, за да поддържа надеждата ни един ден да го хванем.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Tramontane, sirocco, libeccio, ponant et mistral, je t’appelle au nom de tous les vents”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Les seuls monstres, là-haut, sont ceux que tu emmènes avec toi.”
― Jean-Baptiste Andrea, Honderd miljoen jaar en een dag

“Усмихна ми се, усмивка, която трая трийсет години и за чието ъгълче се хващах, за да прескоча много пропасти.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Je sortis, ivre de ces premières colères de l'adolescence, les poings remplis d'éclairs qu'on lance au petit bonheur.”
― Jean-Baptiste Andrea, Des diables et des saints

“Elle plongea droit dans les bois, comme chaque fois, ignorant les pistes. Les arbres avaient dû se passer le mot, car ils me laissèrent la suivre.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Причината за постоянните ни спорове може би беше там, дълбоко, в обикновена носталгия по недоволствата ни, носталгия по времето, когато рицарите бяха добри, а драконите – лоши, любовта – възвишена, и всеки нанесен удар – оправдан от висша кауза.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Престорих се, Че го обмислям, което той понесе с търпението на онези, които мислят с понятията на вечността.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Пиетра д‘Алба беше красива със своя леко розовеещ камък – в него бяха вградени хиляди зазорявания.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Viviane si è messa a ridere, io pure (anche se nello stesso tempo continuavo a piangere) e dopo mi sono sentito meglio. Era come quando d'estate scoppia uno di quegli acquazzoni violenti che lavano via la polvere dalle macchine: io allora uscivo e lasciavo che la poggia lavasse anche me, finché mia madre non mi strillava di tornare dentro, altrimenti mi sarebbe venuto un accidente. La risata di Viviane mi lavava allo stesso modo e dopo tra di noi è rimasta un'aria tersa e pulita.”
― Jean-Baptiste Andrea

“Parce que cette colère, ce n'est pas moi. C'est une malédiction ancestrale laideur du vieux qui coule dans mes veines et m'empoisonne.”
― Jean-Baptiste Andrea

“Да, братя мои. През онзи ден в развалините го разбрах и проумях. Поръчали ми бяха пиета, за да се помирите. Девата, която оплаква кървящото тяло на Христос. Обаче ето какво: може и да не ви харесва, но щом Христос е страдание, Христос е жена.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Променянето беше нежно, но подигравателно ви съобщаваше на ушенце, че нищо не се променя, докато не станеше прекалено късно.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Vingt ans de carrière balayés, de quoi remettre en question le bien-fondé de ma décision, ce que je ne fis jamais. J'avais choisi ma route longtemps auparavant, et sur cette route là, on ne fait pas demi-tour. Si elle passait par une forêt en feu, il me fallait la traverser.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Когато човек порасне, всичко освен гробището му се струва по-малко.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Протегна ми ръка и аз я хванах. Просто ей така, прекрачвайки само с една стъпка бездънни пропасти от условности и класови пречки, Виола ми подаде ръка и аз я хванах, случка, която никога не обсъдихме на глас, една безмълвна революция. Виола ми подаде ръка, аз я хванах и точно в този миг станах скулптор. Разбира се, изобщо не осъзнах промяната. Но точно в онзи миг на сплетените от заговора на храсти и сови длани усетих, че имаше нещо за извайване.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Тогава направих най-ценното, на което ме бяха научили родителите ми малко след като се бях появил на тази зема. Изправих се и закрачих.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Merci, Mimo. Je n'oublierai jamais cette soirée. En Amérique, ils n'ont pas vraiment d'histoire. Mais moi je serai unique, parce que j'aurai celle-là.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Toutes mes joies”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Je découvris mon pays en octobre 1916, en compagnie d'un ivrogne et d'un papillon.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“La vie est une succession de choix que l'on referait différemment s'il nous était donné de tout recommencer, Mimo. Si tu es parvenu à faire les bons choix du premier coup, sans jamais te tromper, alors tu es un dieu. Et malgré tout l'amour que je te porte, malgré le fait que tu sois, mon fils, même moi, je ne crois pas avoir donné naissance à un dieu.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Но какво просто може да има в свят, в който вятърът има хиляди имена?”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“He barked at me to calm down and said he had done nothing wrong, and this was true. Nobody ever does anything wrong; the beauty of evil is that it requires no effort whatsoever. You need only stand by and watch.”
― Jean-Baptiste Andrea

“-Думите имат смисъл, Мимо. Да назовеш, означава да разбереш. „Духа вятър“ не означава нищо. Това вятър, който убива ли е? Или засява? Вятър, от който стеблата на растенията измръзват ли е, който ги стопля?”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle

“Но предимството на стените е, че на тях можеш да се облегнеш. А ти тичаш, докато останеш без дъх, като човек, понесен от бягането си по нанадолнище, само дето твоето нанадолнище е нанагорнище. В теб има нещо гениално.”
― Jean-Baptiste Andrea, Veiller sur elle