Alexandrina Krusharska > Quotes

“Каква полза за едно създание, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?”
― Александрина Крушарска, Болница за безсмъртни създания

“Грозните, оскверняващи неща той срещаше под път и над път от години и си взаимодействаше с тях. С удоволствие.”
― Александрина Крушарска, Болница за безсмъртни създания

“Свободната воля, мантикор. Това е нещо, което никога не трябва да отнемаш на нито едно създание. Свободният избор, правилен или грешен в чуждите очи, е право на всяко живо същество.”
― Александрина Крушарска, Болница за безсмъртни създания

“Амелия, времето тече. Намираш се на кръстопът и трябва да избереш посоката, защото сега е време за отговор. Кажи, Амелия, искаш ли да живееш, или искаш да умреш?”
― Александрина Крушарска, Болница за безсмъртни създания

“Светоглед... Интересна дума, когато вселената е необятна, световете - безброй. Никой никога не е сам. Пожелавай и получавай. Не пожелавай и не получавай.”
― Александрина Крушарска, Болница за безсмъртни създания

“Колкото повече души консумираше, толкова повече спомени се преплитаха. Животът бе достатъчно сложен и без това. Ето защо Константин избягваше консумирането на души, освен когато нямаше друг избор.”
― Александрина Крушарска, Болница за безсмъртни създания

“Още от раждането му през 1616 година очите му носеха необичайния цвят на горска поляна в средата на октомври, когато заедно, кафяво и жълто се сливаха, за да създадат есенна палитра от нюанси, които можеха да бъдат ту топли, ту студени, в зависимост от настроението и предстоящата зима.”
― Александрина Крушарска, Болница за безсмъртни създания

“Михаил не виждаше почти нущо през бушуващата виелица отвън. Забавно, нали? Трябваше нещо да замъгли гледката пред очите му, за да започне да вижда ясно в ума си. Частите започнаха да си идват по местата. Отговорите - не чак толкова.”
― Александрина Крушарска, Болница за безсмъртни създания

“Мантикор. Думата изникна съвсем ясно в ума ѝ. Така Михаил Коровин наричаше себе си. Дори сега тя виждаше животното. Огромно мускулесто тяло, покрито с къса златисто-кафява козина, по-тъмна, като грива, около лицето и врата. Лапи с черни и заострени нокти. Опашката, която завършваше с шип. Двете крила в средата на гърба.”
― Александрина Крушарска, Болница за безсмъртни създания

“Гората винаги успяваше да укроти ума му. Усещането за неотстъпваща земя под тежестта на тялото, свиреп леден вятър по лицето, небето отгоре, заплашващо да се разцепи и да се излее върху него - това бе Раят, с който бяха благословени тук, долу на Земята.”
― Александрина Крушарска, Болница за безсмъртни създания