Дъглас Адамс > Quotes

“„Не достигнах докъдето исках, но пристигнах там, където имах нужда да бъда.”
― Дъглас Адамс, The Hitchhiker’s Guide to the Galaxy

“— Къщата край морето не е просто недвижима собственост. Това е състояние на ума [...].
— Къщата край морето — продължи старецът, — дори не е нужно да е край морето. Макар че най-хубавите са там. Всички ние обичаме да се събираме при гранични обстоятелства [...].
— Там, където сушата и водата се срещат. Където земята се среща с въздуха, където тялото се среща с ума. Където пространството се среща с времето. Обичаме да седим от едната страна и да гледаме другата.”
― Дъглас Адамс, Mostly Harmless

“— Идваш при мен за съвет, а не можеш да понесеш нищо, което не ти е познато. Хъм… Значи трябва да ти кажа нещо, което вече знаеш, но да ти го кажа така, че да ти се стори новост, а?”
― Дъглас Адамс, Mostly Harmless

“Съществува една теория, според която ако някой някога открие точно какво представлява Вселената и защо я има, тя моментално ще изчезне и на нейно място ще се появи нещо още по-странно и необяснимо.
Съществува и една друга теория, според която това вече се е случило.”
― Дъглас Адамс, The Restaurant at the End of the Universe

“— А какъв смисъл има да ми показваш нещо, което не мога да видя?
— За да можете да разберете, че ако просто виждате нещо, това не означава, че то е там. И че ако не виждате нещо, това не означава, че то не е там. Зависи само от сетивата ви.”
― Дъглас Адамс, Mostly Harmless

“— но Въпросът, който бих искал да знам, е Вечният Въпрос за Живота, Вселената и Всичко Останало. Знаем единствено, че Отговорът е Четиридесет и Две, което е малко изнервящо.
Прак кимна отново.
— Четиридесет и Две — каза той. — Да, така е.
Направи пауза. По лицето му преминаха сенките на мисли и спомени, подобно на сенките на облаците, преминаващи по земята.
— Боя се — каза той накрая — че Отговорът и Въпросът се изключват взаимно. Познанието за едното логически изключва познанието за другото. Невъзможно е да се знаят и двете за една и съща Вселена.
Отново направи пауза. По лицето на Артър пропълзя разочарование и се сви на обичайното си място.
— Освен — каза Прак, като се мъчеше да изглади една мисъл — ако то се случи. Тогава, изглежда, Въпросът и Отговорът просто ще се съкратят взаимно и ще отнесат със себе си Вселената, която тогава ще бъде заменена от нещо още по-чудновато и неразгадаемо. Вероятно това вече се е случило — добави той със слаба усмивка, — но има голяма доза Несигурност по въпроса.
Слабо подхилкване премина през него.”
― Дъглас Адамс, Life, the Universe and Everything

“ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ е незаменим спътник на всички онези, които желаят да осмислят живота си в една безкрайно сложна и озадачаваща Вселена, защото въпреки че не би могъл да се надява да бъде полезен и информативен по всички въпроси, в него се прави доста окуражаващото твърдение, че неточностите, намерили място в него, са поне ДОСТОВЕРНИ неточности. А за случаите на по-съществени несъобразности виновна е единствено самата действителност.
Накратко надписът на табелата гласеше следното: „ПЪТЕВОДИТЕЛЯТ е достоверен. Действителността често греши.”
― Дъглас Адамс, The Restaurant at the End of the Universe

“„Пази ме да не науча това, което не трябва да знам. Пази ме дори да не науча, че има неща, които могат да се научат, а аз не ги знам. Пази ме да не науча, че съм решил да не знам нещата, които съм решил да не знам. Амин.“
[...] „Боже, Боже, Боже, пази ме от последствията на предишната молитва. Амин.”
― Дъглас Адамс, Mostly Harmless

“Веднъж след като нещо наистина се случи в нещо толкова сложно и объркано като Вселената, само Кевин знае какъв ще бъде крайният резултат — където „Кевин“ е всяка случайна величина, която не знае нищо за нищо.
Това неутрино удари атом.
Атомът бе част от молекула. Молекулата бе част от ДНК. ДНК-то бе част от една генетична рецепта за растеж… и така нататък. Резултатът от всичко това беше, че на едно растение му поникна допълнително листенце. В Есекс. Или по-скоро в това, което след множество обсъждания и локални проблеми от геологическо естество щеше да стане Есекс.
Растението беше детелина. То разпространи тежестта си, или по скоро семената си, удивително ефективно и бързо се превърна в най-важния тип детелина за света.”
― Дъглас Адамс, Mostly Harmless

“Вярно е, разбира се, че науката е постигнала някои забележителни неща, но лично аз бих предпочел да съм щастлив, отколкото да съм прав. Винаги.
- А щастлив ли сте?
- Не. И тъкмо в това е трагедията.
- Жалко - каза Артър съчувствено. - Иначе звучеше доста добре като предписание как да живееш.”
― Дъглас Адамс, The Hitchhiker’s Guide to the Galaxy

“— Знаеш ли, това ми напомня онази история с Райската градина — каза Форд.
— Хъ?
— Градината на рая. Дървото. Ябълката. Сещаш ли се?
— Разбира се, че се сещам.
— Онази особа, вашият господ, взема, че туря едно ябълково дърво насред градината и казва: „Правете каквото искате, момчета, но само от ябълките не яжте.“ И не щеш ли — изненада! Те изяждат една ябълка, а той изскача иззад храста и крещи: „Фанах ли ви!“ Нямаше да бъде по-различно и ако не бяха я изяли.
— Защо?
— Защото ако си имаш работа с такива типове, на които им доставя удоволствие да оставят на тротоара шапки с тухли под тях, можеш да бъдеш абсолютно сигурен, че няма да се откажат. В последна сметка все ще те хванат.
— Какво искаш да кажеш?
— Няма значение. Яж!”
― Дъглас Адамс, The Restaurant at the End of the Universe

“Трин Трагула — така се казваше той — беше един мечтател, мислител, умозрителен философ или според думите на жена му - идиот.”
― Дъглас Адамс, The Restaurant at the End of the Universe

“„— Отказвам да приведа доказателства, че съществувам — казва бог, — защото доказателствата изключват вярата, а ако няма вяра, аз съм нищо.
— Но — отвръща човекът — Вавилонската рибка е пълно опровержение на това, нали? Тя не може да се е развила по някаква случайност. Тя е доказателство, че ти съществуваш и следователно, според собствените ти доводи, не съществуваш. И тъй като това се опитвахме да докажем, спорът може да се счита за приключил.
— Олеле… — каза бог — не се бях сетил за това — и тозчас изчезна, отвеян от тази ефирна логика.
— О, я виж колко лесно стана — казва си човекът и както е насъбрал инерция, решава да докаже, че черното е бяло, и бива прегазен на следващата зебра.“
Повечето теолози твърдят, че това доказателство не представлява нищо друго освен камара бъбреци от много диви кучета динго, но това не попречи на Улон Колъфид да натрупа едно малко състояние, като го превърне в централна тема на нашумялата си книга СВЪРШЕНО Е ВЕЧЕ С БОГ.
Междувременно бедната малка Вавилонска рибка, премахвайки тъй ефикасно всички бариери пред разбирателството между различните раси и култури, става причина за повече и по-кървави войни, отколкото всички останали фактори, взети заедно, през цялата история на мирозданието.”
― Дъглас Адамс, The Hitchhiker’s Guide to the Galaxy

“Всички поне веднъж в живота си получават своя шанс, когато пред тях се разкриват големи възможности. Ако се случи така, че пропуснеш тази, която те интересува, след това всичко ти се струва неземно лесно.”
― Дъглас Адамс, Mostly Harmless

“— С други думи — и това е непоклатимият принцип, на който се основава галактическият успех на компанията — техните фундаментални недостатъци са напълно прикрити зад техните повърхностни недостатъци.”
― Дъглас Адамс, So Long, and Thanks for All the Fish

“Едно от нещата, които Форд Префект намираше най-трудни за разбиране у хората, бе навикът им постоянно да заявяват и повтарят най-най-очевидни неща, като например „Днес времето е хубаво“ или „Много си порасъл“, или „Божичко, имаш вид на човек, паднал в кладенец, дълбок трийсет фута, добре ли си?“. Първоначално Форд Префект развиваше следната теория, за да си обясни това странно поведение. Ако човешките същества не мърдат устните си постоянно, разсъждаваше той, устата им навярно се слепват. Но след неколкомесечни размишления и наблюдения той се отказа от тази теория в полза на друга. Ако не мърдат постоянно устните си — разсъждаваше той, — започват да работят мозъците им. След време се отрече и от тази теория, защото му се стори цинична и възпрепятстваща взаимното разбирателство и реши, че в последна сметка човешките същества все пак са му симпатични, но през всичкото време ужасно го безпокоеше фактът, че има страхотно много неща, за които нищо не знаят.”
― Дъглас Адамс, The Hitchhiker’s Guide to the Galaxy

“Когато вдигнеш поглед към нощното небе, ти виждаш безкрайността — разстоянията са необятни и следователно абсурдни.”
― Дъглас Адамс , Per Anhalter durch die Galaxis/Das Restaurant am Ende des Universums

“Нищо не се движи по-бързо от светлината, с изключение може би на лошите новини, подчиняващи се на свои собствени закони.”
― Дъглас Адамс, Mostly Harmless

“ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ предлага следната дефиниция на думата „безкраен“. [...]
4. НАСЕЛЕНИЕ: Не съществува.
Известно е, че има безброй светове просто защото има безкрайно много пространство, в което те да съществуват. Не всеки от тях обаче е населен. Следователно трябва да има краен брой населени светове. Всяко крайно число, разделено на безкрайно дава резултат, толкова близък до нулата, че е без всякакво значение и поради това може да се каже, че средния брой на населението на всички планети във Вселената е практически равен на нула. От това следва, че броят на населението на цялата Вселена е също равен на нула и че хората, които е възможно да срещате от време на време, са просто плод на болното ви въображение.”
― Дъглас Адамс, The Restaurant at the End of the Universe

“— Как мога да знам — подзе мъжът, — че миналото не е една илюзия, предназначена да обясни несъответствието между моите непосредствени физически усещания и душевното ми състояние?”
― Дъглас Адамс, The Restaurant at the End of the Universe

“Миналото да си стои където е, а настоящето да върви напред, към бъдещето.”
― Дъглас Адамс, Mostly Harmless

“Погледнаха се за момент.
Моментът се превърна в по-дълъг момент и изведнъж стана много дълъг момент, толкова дълъг, че да се чудиш от къде се взема всичкото това време. [...]
Чудеше се какви ли са тези звуци и гледаше втренчено нейното също учудено лице, което се усмихваше със споделена изненада.
Досега не беше разбрал, че животът говори с глас, глас, който ти дава отговорите на всички въпроси, които непрекъснато му задаваш, никога съзнателно не бе долавял този глас и не би познал тембъра му досега, когато той му каза нещо, което никога преди не му бе казвал и то беше „да“.”
― Дъглас Адамс, So Long, and Thanks for All the Fish

“Обикновеното унищожение не беше нещо по различно от това да се мъчиш да махнеш въздушен мехур изпод залепен тапет. Всичко унищожено неизменно се появяваше пак.”
― Дъглас Адамс, Mostly Harmless

“— Е, това не е нещо, на което те учат, нали? Претърсих душата си и открих, че никъде в моето възпитание, дори в първичните ми инстинкти, няма нищо, което да ми каже как да реагирам на човек, който най-спокойно, както си седи пред мен, просто ми открадва една бисквита.”
― Дъглас Адамс, So Long, and Thanks for All the Fish

“Вярно е, разбира се, че науката е постигнала някои забележителни неща, но лично аз бих предпочел да съм щастлив, отколкото да съм прав. Винаги.”
― Дъглас Адамс, The Hitchhiker’s Guide to the Galaxy

“— Мисля, че загубих един цял, съвсем друг живот.
— На всекиго се случва. Винаги, по всяко време, всяко просто решение, което вземаме, всеки наш дъх отваря някои врати и затваря много други. Повечето от тях дори не забелязваме. Други забелязваме. Изглежда така е станало във вашия случай.”
― Дъглас Адамс, Mostly Harmless

“— Беше толкова неочаквано прозрение… години на почти незабелязвана тревога просто си отиват, сякаш оставяш нещо тежко, сякаш черното и бялото стават цвят, сякаш някой полива изсъхнало растение. Внезапната промяна, която сякаш ти казва: „Остави настрана тревогите си, светът е добро и прекрасно място. Това наистина е много лесно!”
― Дъглас Адамс, So Long, and Thanks for All the Fish

“Историята на всяка велика галактическа цивилизация преминава през три различни и ясно очертани периода. Оцеляване, любознателност и изтънченост.
Например първият период би могъл да се характеризира с въпроса " Как да се нахраним?", вторият с въпроса "Защо се храним?", а третият с въпроса "Къде ще обядваме?".”
― Дъглас Адамс, The Restaurant at the End of the Universe

“Тези създания, които наричате мишки, видите ли, съвсем не са това, което изглеждат. В нашето измерение те са проявление на едни огромни свръхинтелигентни полиизмерни същества. Цялата тази история със сиренето и цвъртенето е просто фасада.
Старецът замълча и като се намръщи съчувствено, продължи:
— Страхувам се, че правеха опити върху вас.
Артър се замисли над това за миг и след това лицето му се проясни.
— О, не — каза той. — Сега разбирам откъде идва това недоразумение. Вижте, в действителност ние правехме опити върху тях. Често ги използвахме при бихейвиористични изследвания, нали разбирате. Павлов и прочие. Поставяха им се най-различни задачи — да се научат да натискат звънци, да припкат из лабиринти и т.н., — за да се изучи цялата природа на процеса на обучение. Въз основа на наблюденията си върху поведението на мишките можехме да научим най-различни неща за нашето собствено…
Гласът на Артър постепенно замря.
— Такава изобретателност… — каза Слартибартфаст — не можем да не им се възхитим.
— Защо? — каза Артър.
— Че има ли по-добър начин да прикрият истинската си същност и да дирижират вашите мисли. Хукват внезапно в погрешна посока в лабиринта, изяждат не това парченце сирене, което трябва, най-неочаквано падат и умират от миксоматоза — при правилна преценка кумулативният ефект е огромен.”
― Дъглас Адамс, The Hitchhiker’s Guide to the Galaxy

“Времето е химера [...], а времето за обяд - двойно по-голяма.”
― Дъглас Адамс