Goodreads helps you follow your favorite authors. Be the first to learn about new releases!
Start by following Недялко Йорданов.
Showing 1-8 of 8
“Цял живот избирах: подвиг или грях.
Дълго ли умирах? Кратко ли живях?
Може би осъден или оправдан -
аз - Иван светецът, аз - Иван светецът
грешникът Иван.”
―
Дълго ли умирах? Кратко ли живях?
Може би осъден или оправдан -
аз - Иван светецът, аз - Иван светецът
грешникът Иван.”
―
“Ние се раждаме, ние живеем,
мразим и плачем, любим и пеем,
бързо стареем и бавно умираме
и удивително не се разбираме.”
―
мразим и плачем, любим и пеем,
бързо стареем и бавно умираме
и удивително не се разбираме.”
―
“Да вървим все така дълги нощи и дни
покрай много слънца, покрай много луни.
Но ръка във ръка и сърце във сърце.”
― 18 юли
покрай много слънца, покрай много луни.
Но ръка във ръка и сърце във сърце.”
― 18 юли
“За кой ли път по този бряг преминаха
едно момиче и едно момче,
живели по 16 год.
и значи общо 32.
За кой ли път те спореха разпалено
по темата, наречена "съдба",
и мислеха, че всичко са узнали
щом знаят, че съдбата е борба.
И мислеха, че много лесно скриват
това, което крият всеки път,
но вярваха, че докато са живи
те никога не ще се разделят.
А от безкрайно старо време знай се -
16 и 16 е 16,
а никога не 32.
Но има ли значение, когато
света се гледа с 4 очи
и радостта е двойно по-голяма,
а мъката наполовина гори?
За кой ли път по този бряг преминаха
едно момиче и едно момче,
живели по 16 години,
а общо, значи - 32.
Край тях се смееше незабелязано
морето, този вечен великан -
голямо, като обич неизказана
и синьо, като път неизвървян.”
―
едно момиче и едно момче,
живели по 16 год.
и значи общо 32.
За кой ли път те спореха разпалено
по темата, наречена "съдба",
и мислеха, че всичко са узнали
щом знаят, че съдбата е борба.
И мислеха, че много лесно скриват
това, което крият всеки път,
но вярваха, че докато са живи
те никога не ще се разделят.
А от безкрайно старо време знай се -
16 и 16 е 16,
а никога не 32.
Но има ли значение, когато
света се гледа с 4 очи
и радостта е двойно по-голяма,
а мъката наполовина гори?
За кой ли път по този бряг преминаха
едно момиче и едно момче,
живели по 16 години,
а общо, значи - 32.
Край тях се смееше незабелязано
морето, този вечен великан -
голямо, като обич неизказана
и синьо, като път неизвървян.”
―
“Ако понякога ти дотежи
от чужди обиди и чужди лъжи,
ти не замлъквай, ти не тъжи -
тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен.”
― Приключения опасни със герои сладкогласни
от чужди обиди и чужди лъжи,
ти не замлъквай, ти не тъжи -
тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен.”
― Приключения опасни със герои сладкогласни
“Да те обеля ли с ножа, който
зад щанда е блеснал,
ябълко моя, избрана от мрака
на пълната щайга,
или зъби да забия в твоята
кожа чудесна,
в бялата плът на живота,
в тръпчивата негова тайна...”
―
зад щанда е блеснал,
ябълко моя, избрана от мрака
на пълната щайга,
или зъби да забия в твоята
кожа чудесна,
в бялата плът на живота,
в тръпчивата негова тайна...”
―
“Не я обичах вече. Нищо не ми трепна. За един миг изчезва една дълга, огромна любов. Изпарява се от сърцето ти. Няма я...”
―
―



