Ерих Фром > Quotes

“Любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство, което повечето хора си мислим, че владеем, но не е така.”
― Ерих Фром

“Фактически да можеш да се съсредоточаваш, означава да си в състояние да останеш сам със себе си и именно това качество е съществено условие за изкуството да обичаш. Ако съм свързан по необходимост с друг човек, понеже не мога да стоя на краката си, той (или тя) могат да се нарекат мои благодетели, но взаимоотношението ни не е обич. Колкото и парадоксално да звучи, умението да бъдеш сам е предпоставка за изкуството да обичаш. Всеки, който се опита да остане сам със себе си, ще разбере колко трудна е такава задача.”
― Ерих Фром "Изкуството да обичаш"

“Садизмът често се проявява под прикритието на обичта. Да господстваш над друго лице, често излиза като израз на обич, ако успееш да убедиш другите, че това е в негов интерес, но същественият фактор винаги е удоволствието от самото господство.”
― Ерих Фром "Бягство от свободата"

“Синьото стъкло ни изглежда синьо, защото е абсорбирало всички цветове в себе си и не ги пропуска повече. Това ще рече, че наричаме стъклото синьо точно защото не съдържа синьото в себе си. Названието не идва от това, което то притежава, а от това, което отдава.”
― Ерих Фром

“Щастието на съвременния човек се свежда до вълнението да разглежда витрините и да купува всичко, което му позволяват възможностите, в брой или на изплащане. Той (или тя) гледа на хората по еднакъв начин. Мечтата на мъжа е една привлекателна девойка, а за жената — един привлекателен мъж. „Привлекателен“ обикновено означава чудесен набор от качества, популярни и търсени на борсата на личностите.”
― Ерих Фром

“Човешките наклонности не са банални психологически комплекси, които могат да бъдат адекватно обяснени като последици от травми в детството. Те могат да бъдат разбрани само ако се прекрачат границите на редукционистката психология и бъдат разбрани точно такива, каквито са: като опит на човека да намери смисъл в живота и да изживее оптимума на интензитета и силата, които може (или вярва, че може) да постигне при дадени обстоятелства.
Наклонностите му са неговата религия, неговият култ, неговият ритуал, който той трябва да крие (даже от себе си), до колкото не се одобряват от неговата общност. Сигурен съм, че с рушветчийство и изнудване, при умело уговаряне, той може да бъде заставен да изостави "религията" си и да бъде приобщен към общия култ към никого, към автоматизацията. Това психическо лечение обаче го лишава от най-доброто, което има, а то е да бъде човек, не машина.”
― Ерих Фром, The Anatomy of Human Destructiveness