Siegfried Lenz > Quotes

“Eine Hure wird niemals eine Hure, wenn sie nicht dazu gemacht wird.”
― Lenz

“One look at an email can rob you of 15 minutes of focus. One call on your cell phone, one tweet, one instant message can destroy your schedule, forcing you to move meetings, or blow off really important things, like love, and friendship.”
― Siegfried Lenz

“I read what I write over and over and make corrections and improvements, until I reach the conclusion that the material deserves to stand on its own”
― Siegfried Lenz

“Устремно, усуквайки тела, се бяхме насочили към по-дълбокото, посягахме един към друг, дръпнах я към себе си, притиснах се до тялото ѝ и я задържах в прегръдките си. Това учудване, никога няма да забравя този учуден поглед и това щастливо съгласие. Като че само това бяха чакали, телата ни се притиснаха едно към друго. Смеехме се, когато водното течение ни разлюля, посочих към двата червени, разкъсани от вятъра флага – бяха парцали, – които предупреждаваха за опъната мрежа за змиорки, извиках:
– Хайде, Стела, ела да плуваме до флаговете и обратно, който спечели, има право да си пожелае нещо.”
― Siegfried Lenz, Schweigeminute

“Днес тя знаела, че било естествено желание човек от време на време да се връща там, където е натрупал съществен, може би решаващ опит. Това каза Стела и след кратка пауза добави:
- Седем дни, Кристиан, отидохме за един следобед, но останахме седем дни.”
― Siegfried Lenz, Schweigeminute

“Тя ни повика, помаха и с жестове ни показа, че иска да дойде при нас на шлепа, а аз изтиках тясното мостче, преметнах го над борда и открих в основата на вълнолома плосък камък, върху който мостчето се застопори. Не предпазливо, уверено се засили тя към нас, на няколко пъти се заплати и се опита да запази равновесие, подадох ѝ ръка и ѝ помогнах да се качи на борда. Баща ми обаче сякаш не се зарадва на чуждия гост, тръгна бавно към нея, при което ме погледна с подкана, в очакване, и когато ги запознах:
- Това е моята учителка, моята учителка по английски език, госпожа Петерсен.
Той отвърна:
- Тук няма много за гледане.
След това се ръкува с нея и я попита с усмивка:
- Надявам се, че Кристиан не ви причинява големи главоболия.
Преди да отговори, тя не погледна изпитателно, като че ли не беше достатъчно сигурна в преценката си, но с почти равнодушен тон каза:
- Кристиян се държи добре.
Баща ми само кимна, друг отговор не беше и очаквал; с обичайната си любознателност той веднага попита дали тя е дошла за празника на плажа…”
― Siegfried Lenz, Schweigeminute

“Critics are not creators. They rarely write great novels, invent new technologies, or come up with a great business idea.”
― Siegfried Lenz

“При боровете, в падината при боровете, аз ѝ припомних, че има право на едно желание, но тя отказа, не сега, не веднага, искаше да се възползва от него при друга възможност, винаги било от ползва да имаш право на желание, моментът, в който го изразяваш, трябвало да е подбран много внимателно, човек не бивало да го пропилява.”
― Siegfried Lenz, Schweigeminute

“Sometimes, it is precisely when you discover that you are living very happily that you suddenly find yourself in danger. To be happy means to discover that you are exposed to being hurt.”
― Siegfried Lenz

“Докато говореше, тя махаше пясъка от гърба ми, от гърдите ми, веднъж се наведе толкова ниско, че си помислих дали не е открила нещо, стара рана, белег, но друго бе привлякло вниманието ѝ.
- Тя наистина се усмихва – каза тя. – Кожата ти наистина се усмихва, Кристиян.
Стела беше прочела някога, че в определени моменти кожата може да се усмихва и сега вероятно бе намерила доказателство за това. Любопитен, че и отгоре, се обърнах на една страна, но можах само да установя, че кожата ми е такава, каквато винаги е била и нямаше даже и наченки на усмивка. Каквото не забелязвах или каквото не успявах да доловя: на теб ти се удаваше.”
― Siegfried Lenz, Schweigeminute

“Намерих място до един възрастен мъж, който унесено съзерцаваше халбата си, в която пяната бавно чезнеше. Колко доволен остана той, когато потвърдих, че съм момчето на Вилхелм, ловеца на камъни – повече не искаше да знае. Изведнъж почувствах ръка на гърба си, чух сподавено хихикане, ръката не преставаше нежно да ме гали, като че ли искаше да разбере кога ще я забележа. Извърнах се бързо и посегнах и сграбчих Соня, детето на съседите ни. Тя се обърна и се изви, но аз я държах здраво и успях да я накарам да застане кротко, като ѝ направих комплимент за роклята с десен на майски бръмбари в полет и малкия плетен венец от парички, който носеше на главата си.
- Ще танцуваш ли , Кристиан? – попита тя.
- Може би – отвърнах.
- С мен също, нали?
- Че как иначе? – казах аз.
Тя ми довери, че баща ѝ щял да дойде на празненството с вилата си с петте зъбци, за да си помислели някои, че бил богът на морето.”
― Siegfried Lenz, Schweigeminute

“I spend some of my time brooding about people who seem addicted to double standards - those who take an allegedly principled stand on a Monday, then switch firmly to the opposite principle on Tuesday if it is to their advantage.”
― Siegfried Lenz

“I sit in my room at my desk, looking out the window to the yard and waiting for a plot to come to me, to rise slowly in my mind.”
― Siegfried Lenz

“Every story I write starts with a dilemma or a theme. Once I am convinced that this is the issue that is perturbing my thoughts, I start to look for characters capable of representing it.”
― Siegfried Lenz

“Колкото по-дълго съзерцавах снимката ти, Стела, тя толкова по-тайнствено сякаш оживяваше, понякога мислех, че ми намигаш в безмълвно разбирателство, така, както го очаквах в първия час по английски език след лятната ваканция. Да, Стела, очаквах, че в клас ще се разбираме по таен, незабележим начин; когато влезе в стаята и ние станахме, едва ли някой бе по-напрегнат от мен.”
― Siegfried Lenz, Schweigeminute

“Danton declared you can't carry your fatherland away with you on the soles of your shoes. I can! Do you understand that? Germany isn't a cloud of incense, it's a thing you can taste, feel, cut. I can carry my fatherland away under my shirt, and if they shoot the life out of my head, then there just won't be any Germany for me anymore. Don't misunderstand me: of course there's a country where I was born, a country I especially love. I love it because I know its highways and byways, because it's locked up in my heart. But I wouldn't let myself be gunned down for some highway or byway, like my father. (...) You understand me, Walter? We're Germany too, it's not just those others, and since we are Germany, it would be complete idiocy for us to sacrifice ourselves for Germany, that is, for ourselves. That would be just like a bear cutting a slice off his own haunch and starting to eat it, even though he is in great pain, and all the while he keeps persuading himself that he must make sacrifices.”
― Siegfried Lenz

“The fellowship of the reasonable is small.”
― Siegfried Lenz

“Damals dachte ich zum ersten Mal daran, mit Stella zu leben. Es war ein jäher, ein tollkühner Gedanke, und heute weiß ich, es war ein in mancher Hinsicht unangemessener Gedanke, der nur entstehen konnte aus der Befürchtung, daß das, was mich mit Stella verband, ein Ende haben könnte. Wie selbstverständlich diese Sehnsucht nach Dauer aufkommt.”
― Siegfried Lenz