Paulu Coelho > Quotes

“Аз съм две жени едновременно: едната желае цялата радост, цялата страст и всички приключения, които животът може да предостави. Другата иска да бъде робиня на рутината, на семейния живот, на нещата, които могат да бъдат планирани и осъществени. Аз съм домакиня и проститутка, като двете живеят в едно тяло и водят борба помежду си.
Срещата на една жена със себе си е игра, която крие сериозни рискове. Божествен танц. Когато се срещнем със себе си, в нас се сблъскват две божествени енергии, два свята. И ако по време на тази среща липсва необходимото уважение, единият свят унищожава другия.”
― Paulu Koelju, Eleven Minutes

“Най-дълбоко, най-истинско е желанието ни да се доближим до някого. От този момент нататък следват най-различни реакции, мъжът и жената се включват в играта, но онова, което се е случило преди това — привличането, което ги е събрало, — не може да бъде обяснено. Именно това е недокоснатото желание в чист вид.
Когато желанието се намира в този чист вид, мъжът и жената се влюбват за цял живот, изживяват всеки миг с благоговение, съзнателно, в непрестанно очакване да настъпи подходящият момент, в който да отпразнуват предстоящото благословено преживяване.
Тези хора не бързат, не насилват събитията с необмислени постъпки. Те знаят, че неизбежното ще се прояви, че истинското винаги намира начин да излезе наяве. И когато настъпи моментът, те не се колебаят, не пропускат нито една възможност, не позволяват на нито един вълшебен миг да отлети, защото оценяват значението на всяка секунда.”
― Paulu Koelju, Eleven Minutes

“Да избягаш от любовта или сляпо да ѝ се отдадеш - кое от двете е по-малко разрушително?
Не знам.”
― Paulu Koelju, Eleven Minutes

“Тя изпита нужда да му каже, че го обича. Но това щеше да развали всичко, можеше да го уплаши или — което беше по-лошо — можеше да го принуди да й каже, че и той я обича. Мария не искаше подобно нещо: свободата на нейната любов се състоеше в това да не иска и да не очаква нищо.
— Който е способен да чувства, знае, че е възможно да изпиташ удоволствие дори преди да си докоснал другия. Думите, погледите, всичко това съдържа тайната на танца. Но влакът пристигна и всеки трябва да продължи своя път. Надявам се да мога да те придружа в това пътуване до… всъщност докъде?
— До завръщането ми в Женева — отговори Ралф.
— Който умее да наблюдава и открива човека, за когото е мечтал, знае, че сексуалната енергия се появява преди самия секс. Най-голямото удоволствие не е сексът, а страстта, с която го правиш. Когато страстта е много голяма, сексът е естествен завършек на танца, но той никога не е основният момент.
— Говориш за любовта като учителка.
Мария беше решила да говори, защото това беше нейната защита, нейният начин да каже всичко, без да се обвързва с нищо.
— Който е влюбен, прави любов през цялото време, дори и когато това в действителност не се случва. Когато телата се срещнат, това е само капката, която кара чашата да прелее. Могат да останат заедно часове, цели дни. Могат да започнат да танцуват днес, а да свършат утре или дори, ако удоволствието е много голямо, никога да не свършат. Това няма нищо общо с единайсетте минути.
— Какво?
— Обичам те.
— И аз те обичам.
— Извинявай. Не знам какво говоря.
— Нито пък аз.
Тя стана, целуна го и излезе. Вече можеше да си отвори сама вратата, тъй като според бразилското поверие домакинът трябваше да го направи само когато гостът си тръгва за пръв път.”
― Paulu Koelju, Eleven Minutes

“Научих, че най-трудно е да чакаш, и искам да свикна с това; да знам, че си с мен дори когато не си до мен.”
― Paulu Koelju, Eleven Minutes

“Той е мъж. Освен това е и артист: длъжен е да знае, че основната цел на човешкото същество е да разбере тоталната любов. Любовта не е в другия, тя е в самите нас; ние я събуждаме. Но за да я събудим, се нуждаем от другия. Вселената придобива смисъл само когато намерим някого, с когото да споделим нашите емоции. Той е изморен от секс? И аз, но в същото време нито той, нито аз знаем какво е секс. В нас постепенно умира едно от най-важните неща в живота — затова трябва да бъда спасена от него, трябва да го спася, но той не ми остави правото на избор.”
― Paulu Koelju, Eleven Minutes

“Причината за първородния грях не е в ябълката, която Ева е изяла, а в това, че е сметнала за необходимо да раздели с Адам плода, който е опитала. Ева се е страхувала да тръгне по своя път сама, без чужда помощ, затова е поискала да сподели с някого чувствата си.
Някои неща обаче не могат да бъдат споделени. Не трябва да се боим от океаните, в които се гмурваме по собствено желание; страхът обърква живота на всички. Но човек трябва да премине през ада, за да го разбере. Нека да се обичаме, без да се опитваме да притежаваме другия.
Аз обичам този мъж, който сега е пред мен, защото не го притежавам, той също не ме притежава. Свободни сме да се отдадем един на друг, изпитвам нужда да го повтарям десетки, стотици, милиони пъти, за да повярвам най-сетне в собствените си думи.
Мария се замисля за миг за останалите проститутки, които работят с нея. Замисля се за майка си, за приятелките си. Всички те вярват, че мъжът иска само единайсет минути на ден и плаща цяло състояние за това. Не, не е така; мъжът е също като жената; иска да срещне някого, да намери смисъла на живота си.”
― Paulu Koelju, Eleven Minutes

“Mana dzīve - tie ir amerikāņu kalniņi
Dzīve vienmēr ir skarba un apžilbinoša spēle, tā ir kā lēciens ar izpletni, risks, tā nozīmē krist un atkal celties, tā ir kā alpīnisms, vēlēšanās uzrāpties savas būtības virsotnē, vilšanās un sarūgtinājums, ja virsotni neizdodas sasniegt.
Ja es aizmigtu un piepeši atmostos amerikāņu kalniņos, ko es justu?

Tiesa, sākumā es justos kā ieslodzīta, baidītos no līkumiem, gribētu vemt un kāpt laukā. Bet, ja es ticētu, ka šis trakais ceļš ir mans liktenis, ka pār šo elles mašīnu valda Dievs, nebeidzamais murgs pārvērstos sajūsmā. Tas kļūtu par drošu un uzticamu atrakciju, kas reiz beigsies. Bet, kamēr es vēl esmu ceļā, man platām acīm jāvēro ainava un no sajūsmas jāspiedz.”
― Paulu Coelho, Eleven Minutes

“Mīlestība viņai šķita kā sērga, kas visu sabojāja.”
― Paulu Coelho, Eleven Minutes

“Lai gan es joprojām cenšos saprast, kas ir mīlestība, un joprojām ciešu to cilvēku dēļ, kam uzticēju savu sirdi, varu teikt, ka tie, kas pieskārās manai dvēselei, neprata pamodināt manu miesu, un tie, kas pamodināja manu miesu, neprata pieskarties manai dvēselei.”
― Paulu Coelho, Eleven Minutes

“Cilvēks spēj izturēt vienu nedēļu bez ūdens, divas nedēļas bez pārtikas, daudzus gadus bez jumta virs galvas, bet vientulību viņš nespēj izturēt. Tās ir visgrūtākās mocības un vissmagākās ciešanas.”
― Paulu Coelho, Eleven Minutes

“Viss, itin viss manī brīdina, ka es grasos pieņemt kļūdainu lēmumu, bet kļūdas ir tāda pati rīcība kā jebkura cita. Ko pasaule grib no manis? Lai es neriskēju? Lai es atgriežos mājās, tā arī nesaņēmusi drosmi pateikt dzīvei jā?”
― Paulu Coelho, Eleven Minutes

“Taču dzīve ļoti ātri iemācīja, ka izdzīvo tikai stiprākie. Bet būt stiprākajam nozīmē būt arī vislabākajam. Citas iespējas nebija.”
― Paulu Coelho, Eleven Minutes

“Cilvēks, kas zaudējis ko tādu, kas tam šķitis nepazaudējams (kā tik bieži jau bija noticis ar mani), nonāk pie secinājuma, ka īstenībā viņam nekas nepieder.
Un, ja man nekas nepieder, man nav arī jātērē laiks, uztraucoties par lietām, kas nav manējās. Šodiena jānodzīvo tā, it kā tā būtu pirmā (vai pēdējā) diena mūžā.”
― Paulu Coelho, Eleven Minutes

“— Защо мъжете мислят само за секс, а не се опитват като теб да открият как се чувствам?
— Кой ти каза, че мислим само за секс? Напротив: в разстояние на години се опитваме да вярваме, че сексът е важен за нас. Откриваме го благодарение на проститутки или девственици, разказваме за връзката си на всички, които биха ни изслушали, показваме се с млади любовници, когато започнем да остаряваме, и всичко това, за да покажем на другите, че сме точно такива, каквито жените очакват да бъдем.
Но знаеш ли какво? Това изобщо не е вярно. Ние нищо не разбираме. Смятаме, че секс и еякулация са едно и също нещо, а както ти току-що каза, те не са. Не научаваме нищо, защото не се осмеляваме да кажем на една жена: разкрий ми тялото си. Не научаваме нищо и защото жената също не се осмелява да ни каже: открий тялото ми. Задоволяваме се с примитивния си инстинкт за оцеляване на вида. А знаеш ли кое е по-важно за един мъж от секса, колкото и абсурдно да ти изглежда?
Помислих, че може би има предвид парите или властта, но нищо не казах.
— Спортът. И знаеш ли защо? Защото мъжът открива тялото на друг мъж. Именно в спорта хората виждат диалог на тела, които са в хармония едно с друго.
— Ти си луд!
— Възможно е. Но е логично. Случвало ли ти се е, докато правиш секс, да спреш, за да видиш какво изпитват мъжете, с които си в леглото?
— Да, случвало ми се е: всички са несигурни. Изпитват страх.
— Нещо по-лошо от страх. Чувстват се уязвими. Не разбират много добре какво правят, знаят само, че то е важно, защото така смята общността, в която живеят, приятелите им, собствените им жени. „Секс, секс, секс“, това е основата на живота, крещи пропагандата, хората, филмите, книгите. А никой не знае за какво говори.
Знаят само — понеже инстинктът е по-силен от нас, — че трябва да го правят. Това е.”
― Paulu Koelju, Eleven Minutes

“Ejot pa ielu, es vēroju cilvēkus. Vai tad viņi izvēlas savas dzīves? Vai arī viņu dzīves, tāpat kā manējo, izvēlējās liktenis?”
― Paulu Coelho, Eleven Minutes

“Kāds rakstnieks bija teicis, ka cilvēku nespējot mainīt ne laiks, ne zināšanas un tikai mīlestība varot likt šo to pārdomāt. Muļķības! Tas, kurš to rakstījis, pazinis tikai vienu monētas pusi.
Tiesa, mīlestība vienmēr spējusi pārvērst cilvēka dzīvi līdz nepazīšanai. Bet šai monētai bija arī otra puse, un tā cilvēka dzīvi spēja pilnībā izsist no sliedēm - to sauca par izmisumu, Iespējams, ka mīlestība liek kādam mainīties, bet izmisums to paveic daudz ātrāk.”
― Paulu Coelho, Eleven Minutes

“Šodien esmu pārliecināta, ka neviens nevienu nepazaudē, jo neviens nevienam nepieder. Īsta brīvība nozīmē - zināt, ka tev ir vissvarīgākais pasaulē un tai pašā laikā tev tas nepieder.”
― Paulu Coelho, Eleven Minutes

“Viņam vajadzētu zināt, ka cilvēciskas būtnes dižākais mērķis ir tiekties pēc augstākās mīlas. Mīlestība nav jāmeklē citā cilvēkā, tā mīt mūsos pašos. Mēs to tikai pamodinām. Un, lai mīlestību pamodinātu nepieciešams otrs cilvēks. Visums ļauj mums just vienīgi tad, kad mums ir kāds, ar ko dalīties jūtās.”
― Paulu Coelho, Eleven Minutes

“Не, нямаше да отиде в църквата; той може би щеше да я попита и ако тя му кажеше истината — „тръгвам си“, — той щеше да я моли да остане, щеше да й обещае всичко на света само за да не я загуби в този миг, щеше да й разкрие любовта си, която тя и без това беше усещала през всичкото време, прекарано с него. Но и двамата разполагаха със свобода, може би никоя друга връзка нямаше да бъде толкова успешна, вероятно тази беше единствената причина, поради която се обичаха — знаеха, че не се нуждаят един от друг. Мъжете винаги се плашат, когато една жена казва „искам да съм зависима от теб“, а Мария искаше да отнесе със себе си образа на един влюбен, всеотдаен Ралф Харт, готов на всичко заради нея.”
― Paulu Koelju, Eleven Minutes

“Свободата съществува само тогава, когато има любов. Този, който се отдава изцяло, който се чувства свободен, обича най-силно. А който обича най-силно, се чувства свободен.
Ето защо ми се струва безсмислено всичко, което бих могла да изживея, да направя, да открия. Надявам се този период да свърши бързо, за да мога отново да търся себе си — отразена в мъжа, който ще ме разбира и няма да ме кара да страдам. Но какви глупости говоря? В любовта никой не бива да наранява никого; всеки от нас е отговорен за това, което чувства, ето защо не можем да обвиняваме другия за нищо.
Чувствала съм се наранена, когато губех мъжете, в които се влюбвах. Сега съм убедена, че никой не губи никого, тъй като никой не притежава никого.
Ето в какво се състои истинската свобода: да имаш най-важното нещо на света, без да го притежаваш.”
― Paulu Koelju, Eleven Minutes

“Kad mēs satiekam kādu cilvēku un iemīlamies, liekas, ka mūs atbalsta visa pasaule. Šodien, saulei rietot, es to piedzīvoju. Bet, ja kaut kas misējas, pāri nepaliek nekas! Ne gārņi, ne mūzika tālē, ne mīļotā lūpu garša. Kā gan tik ātri var izgaist skaistums, kas vēl pirms mirkļa plauka pilnos ziedos? Jā, dzīve ir strauja un nežēlīga: tikai dažās sekundēs tā iegrūž cilvēku no debeseīm ellē.”
― Paulu Coelho, Eleven Minutes

“— Никой не може да ни отнеме Париж.
Не беше екскурзовод. Не беше и шофьор на такси. Краката й се разтрепериха, когато чу гласа.
— Никой не може да ни отнеме Париж ли?
— Това изречение е от един филм, който обожавам. Искаш ли да видиш Айфеловата кула?
Да, искаше. Много искаше. Ралф държеше букет от рози и очите му бяха пълни със светлина, светлината, която тя бе видяла още първия ден, докато той я рисуваше, а тя потръпваше от студения вятър.
— Но как пристигна тук преди мен? — попита Мария само за да прикрие изненадата си, отговорът изобщо не я интересуваше, но й трябваше време, за да си поеме въздух.
— Видях, че четеш някакво списание. Можех да дойда при теб още тогава, но съм романтичен, неизлечимо романтичен, затова реших, че ще е по-добре да взема първия самолет за Париж, да се разходя из летището, да чакам три часа, да прочета безброй пъти разписанието на полетите, да купя цветя за теб, да кажа изречението, което Рик казва на любимата си в „Казабланка“, и да си представя изненаданото ти лице. И да съм сигурен, че ти точно това искаш, че ме чакаш, че цялата решителност и воля на света не са достатъчни, за да попречат на любовта внезапно да промени правилата на играта. Не е толкова трудно да бъдеш романтичен като във филмите, не смяташ ли?”
― Paulu Koelju, Eleven Minutes