Кристина Терзийска, "Слънчогледови деца" > Quotes

“В края на листа има кратък текст: „Порастването винаги боли... стигналите до ръба на детството са благословени и обречени… защото след дванайсет следва безкрайност...”
― Кристина Терзийска, "Слънчогледови деца"

“Вгледах се в страничното огледало. Няколко образа бързо смениха местата си върху стъклената повърхност. Десетки лица. И всичките – мои. Стояли дълго в чекмеджето на избора. И сега пожелали да се покажат навън. Защото всички ние разполагаме с множество лица. И всяко обстоятелство извиква точно едно от тях. Избираме го. Лицето, с което поемаме към света и хората. А в края на коридора на всеки наш ден стърчи огледало. За да запечата избора ни. На едно-единствено лице от всички останали. И тъкмо изборът ни отразява в огледалото нашата история.”
― Кристина Терзийска, "Слънчогледови деца"

“Всеки лъч има начало. Крайната му цел определя неговата посока. Но тази цел не е достатъчна. Тя не е всичко. Отвъд всяка крайна цел започва истинският път.”
― Кристина Терзийска, "Слънчогледови деца"

“Миговете бяха всичко, което тези порастващи деца имаха. Миговете са всичко, което имаме. Те се раждат и се отправят на далечни пътешествия – отвъд времето, като вечно живи светлини, за да пренесат в безкрая смисъла на това, че ни е имало.”
― Кристина Терзийска, "Слънчогледови деца"