Emir Kusturica > Quotes

“Гледах мълчаливо Мая и си мислех, че любовта е нещо като влак, който сякаш лети към теб, тракат колелата, вагоните са все по-близо, а ти си вързан за релсите и си мислиш за онзи миг, в който нейният поглед те потопява в чувства, който заглушават звука на приближаващият се влак и болката, в случай че те сгази. И изведнъж, заради тази любов ставаш безчувствен. И не чуваш и не виждаш нищо. Едва по-късно разбираш, че влакът не е съществувал и нещата с любовта са една голяма тайна. Любовта е сън.
А може би нищо повече от тайната на физиката, която казва, че две тела в пространството с различни температури, се стремят към сливане.”
― Emir Kusturica, Smrt je neprovjerena glasina

“Всички големи градове в Америка, приличат повече на изложба за строителни материали, отколкото на онова, което ние в Европа наричаме град.”
― Emir Kusturica, Smrt je neprovjerena glasina

“- Sada se meso raspada ko duša, vidi! - pokazivao je otac.
- Kako se meso može raspadati ko duša?
- Filozofe, to se samo onako kaže!
- Ali stvarno, kako se raspada duša?
- Raspada se pod naletom vulgarnog materijalizma!”
― Emir Kusturica, Sto jada

“Филмите трябва да се споделят с онези, с които не споделяте живота си.”
― Emir Kusturica, Smrt je neprovjerena glasina

“Къщата не е просто творение, както изглежда някому. Това не са само квадратни метри, както го вижда модерната архитектура. Човек е свързан с невидими нишки с дома си. Може той да не се е сраснал с човека като при охлюва или мидата, но със сигурност е неговата база. Дори и когато няма дом и когато затъва, пропастта на човека се мери с дома, който няма.”
― Emir Kusturica, Smrt je neprovjerena glasina

“Най-фината анестезия да се анулира ефектът от застрашаващият край на човешкия живот са думите "смъртта е непотвърден слух".”
― Emir Kusturica, Smrt je neprovjerena glasina

“- Значи, предимство има човек, който умре край морето?
- Предимство има човек, който живее край морето и следователно – умре там!
- Доколкото знам, на човек му е все едно къде ще умре – намесвам се и аз в разговора.
- Прав е Алекса. Като вече си мъртъв, пука ти къде си умрял.
- Философствайте си вие, ако бяхме като хората, щяхме да си живеем край морето!”
― Emir Kusturica, Sto jada

“Днес тълпата следва кокошия модел и помни само станалото между две хранения.”
― Emir Kusturica, Smrt je neprovjerena glasina

“Още тогава млади брачни двойки, наистина като самотно, но интересно явление, се женеха само със свидетели и след подписването заменяха празненствата със скромен обяд. Когато споменахме за такава сватба пред родителите, те веднага възнегодуваха:
- Ако ще се жените, то, за бога, направете човешка сватба.
Аз си представях сватбата като късометражен филм. Весело, но елегантно, като във филмите на Жан Реноар?! Това за съжаление беше невъзможно. Нашите семейства нямаха селска ипотека. Заради приятелите и роднините, но и заради общото настроение беше трудно да се избегне шофьорската култура, в която в крайна сметка потъваха всички. Купуваха плочите на „Биело дугме“, наслаждаваха се на пастирския рокендрол, но в джобовете и женските си чанти носеха касетки, резерва, която всъщност беше израз на действителната им културологична принадлежност. С най-голямо удоволствие слушаха примитивна музика, появила се на това пространство, на което си даваха среща Ориентът, Средиземноморието и англо-американското влияние. Мелодии и текстове, които всъщност не бяха нито едното, нито второто, нито третото. Турбо-фолкът ми напомняше пешкирите в румънските хотели по времето на Чаушеско, които се разпадаха при допира с мокрото лице , и за да се пресъздаде действителното впечатление за този предмет, бе достатъчна само една дума: боклук. Същото беше и с тази музика – тя беше и си остана музика, която за съжаление изразяваше чувствата на по-голямата част от населението на СФРЮ!”
― Emir Kusturica, Smrt je neprovjerena glasina

“Желая да напиша книга и старателно да измета мозъчните одаи, из които бродят спомените, и с помощта на всички ангели писатели, от които съм се учил да мисля и говоря, да отделя от този куп онова, което иначе би завършило скрито, както слънцето зад облаците. Не би трябвало ударите на моята душа да останат завинаги недостъпни, когато тръгна на вечния си път, а някои любопитни потомци да се опитват да установят контакт с мен, възнамерявайки да отгатнат важната тайна на своя произход. Искам да избягна недоразумението и съдбата на мобилния абонат, когото приятели и роднини безуспешно търсят по телефона, без да знаят, че той вече не е между живите, когато след безброй повиквания прозвучава гласът на телефонната операторка, който казва:

"Абонатът в момента не е достъпен...!”
― Emir Kusturica, Smrt je neprovjerena glasina

“Войната не е краят на света.Тя е най-печелившата институция, която човек е измислил в своята дълга история. Има начини и тя да се победи. Не в директни стълкновения. Войната е вдъхновение за комарджии, които са решили да забогатеят ...”
― Emir Kusturica, Smrt je neprovjerena glasina

“След "Хайдучка чесма" и концерта, на който се събраха сто хиляди души, лелята на Весна Байетич по свой начин оцени успеха на Брегович.
- Ако беше жива майка му, нищо от това не би правил!”
― Emir Kusturica, Smrt je neprovjerena glasina

“„Папак“ беше обичайното сараевско название за всеки, който не е гражданин. Всъщност повечето от така наречените граждани бяха главно представители на градската беднотия, но имаха самочувствието, че в обществената йерархия има някой и под тях. Кера си беше истински крадец.

Наричаше селяните и враговете си „откос“. Имаше предвид, разбира се, откоса сено, по-късно въведе в езиковия оборот и думата „мамул“. Когато някой според него беше по-лош от „папак“, той го наричаше „мамул“.”
― Emir Kusturica, Smrt je neprovjerena glasina

“Най-приятните картини на едно преселване, каквито в моя живот има много, са в неразборията от вещи, разхвъряни навсякъде в празното пространство. От картонението кутии, торбичките и килнатите долапи стърчат какви ли не предмети и гледат човека право в очите. Докато не ги докоснеш, все си мислиш, че ги виждаш за пръв път. Същото е и с фотографиите, събрани в кутии от обувки, и понеже животът стана по-дълъг, те са много повече, отколкото е необходимо. Посегнеш към една или две, а те започват да се хлъзгат по ръцете ти и се разпиляват на всички страни, бягат като събитията, които се изплъзват или се крият из коридорите на забравата. Срещата с желания безпорядък е много вълнуваща и всичко би било наред, ако човек не беше прокълнат. Дори и да реши никога повече да не погледне някои неща, те, сякаш носени от незнайна сила, се връщат обратно. Редовно, следвайки своята орбита, тази нежелани вещи се връщат пред очите ти. И тогава съжаляваш, че не си го хвърлил навреме.”
― Emir Kusturica, Smrt je neprovjerena glasina

“За моите филми "Амаркорд" бе онова, което е бил Големият взрив за Вселената. Картините и идеите от този филм бяха главният шлюз, от който се напояваха моите филми. След този филм всичко, което се случваше в моя филмов живот, не мерено с този аршин. Важните събития от живота ми видимо скочиха на житейската ми борса… Майка, баща, дом, приятели, мост, дърво, всичко, което непланирано се бе закачило за моята душа. Алеи, хълмисти предели, женски дупета, велосипеди, куполи на храмове, мостове, влакове, автобуси; всичко, което не обичах в живота: вратовръзки, небостъргачи, печки, училища, здравни заведения; всичко, което усещах, че си струва: благородство, смелост, история, музика – всичко това сега отново преоткрих.”
― Emir Kusturica, Smrt je neprovjerena glasina

“През есента в кино „Романия“ дойде Амаркорд. Това беше златното време на големите автори. Мая възхитено ми каза:

– Знаеш ли, идва Фелиниевият Амаркорд, гледал ли си го?

Какво да кажа? Истината – в никакъв случай. Може ли един студент по режисура да признае, че три пъти е заспивал на големия филм? А ако кажа, че не съм го гледал, ще прозвучи още по-скандално. Все едно да питаш студент, който следва живопис: виждал ли е Микеланджело, а той да ти отговори – не съм. Справих се светкавично.

– Това е филм, който може да се гледа сто пъти.

– Щом е така, води ме да го гледам!

Седяхме в най-хубавото кино в Сараево. Завесата се вдига. Началните кадри започват, летят пухчетата, свързват снимките от Римини. Разкошно! Появява се клошарят и казва: „Ла примавера!“, а аз... виж ти, чудо, аз не заспивам! После една жена простира пране на някакво въже. Появява се адвокат, който говори пред камерата, местните дрипльовци подхвърлят нещо на Градиска, а моето щастие няма край. Гледам Амаркорд. Държа Мая за ръката, сякаш седим в самолет, и се възхищавам на филма, искрено.

За моите филми Амаркорд бе онова, което е бил Големият взрив за Вселената. Картините и идеите от този филм бяха главният шлюз, от който се напояваха моите филми. След този филм всичко, което се случваше в моя филмов живот, бе мерено с този аршин. Важните събития от живота ми видимо скочиха на житейската ми борса... Майка, баща, дом, приятели, мост, дърво, всичко, което непланирано се бе закачило за моята душа. Алеи, хълмисти предели, женски дупета, велосипеди, куполи на храмове, мостове, влакове, автобуси; всичко, което не обичах в живота: вратовръзки, небостъргачи, печки, училища, здравни заведения; всичко, което усещах, че си струва: благородство, смелост, история, музика – всичко това сега отново преоткрих.”
― Emir Kusturica, Smrt je neprovjerena glasina

“По времето, когато аз бях тийнейджър, по централните площади на Ню Йорк, Лондон и Париж младите се редяха на опашки за новите плочи на "Бийтълс", Спрингстийн, Дилън. Днес вместо авторски творби тийнейджърите чакат iPhone number 4. И тук забравата пак идва на помощ. Напъхваш Дилън в забравата и по лесно заживяваш с истината, че предметът е център на внимание, а не любимите герои, които пеят за любовта и свободата и се борят против неправдата. Забравата играе решаваща роля за приемането на основните закони на научната култура, която се готви да архивира архетипната култура в депата на музеите. Онези, които патентоват iPhone, естествено, не са създали своята играчка заради човешката склонност към забрава, но им е помогнала истината, че човек забравя, че в чакалните, където забравата царува, винаги има свободно място, за да се заселят в него героите, които времето е прегазило.”
― Emir Kusturica, Smrt je neprovjerena glasina

“Тълпи хора се придвижваха бавно към удобните седалки и някакво празнично чувство започна да ме изпълва. Като че ли очаквах да се случи нещо голямо и вълнуващо. Никога не бях чувствал такава трескава възбуда преди започването на някоя прожекция. Завесата пред филмовото платно се вдига, а музиката на Нино Рота разбива веднага бариерата между филма и киносалона. В малко крайморско италианско селище е дошла пролетта. Каква прекрасна експозиция, мисля си. Чрез пролетните пухчета, които се реят пред сградите на Римини, режисьорът ни запознава с града. Редуват се кадри, свързани с пухчетата. Беззъб клошар подскача и ги лови, мърмори нещо на италиански, а аз чувам – „Ла примавера...“ и заспивам! Будя се, дочувам аплодисменти, на екрана текат финалните надписи на филма! Слушам музиката и смутено се озъртам. Рязко идвам на себе си и с чувство за вина питам колегата:

– Страшен филм, а?

– Страшен, как можа да заспиш на Фелини, човече?

– Уморен съм, аз не знам как, такъв невероятен гаф! – отговарям.

– Това, човече, не е гаф, а гавра – ми казва един многообещаващ поляк. Излязох на улицата, протегнах се, чувствах се неловко. Как можах да заспя още в началото на този велик филм?

Цялата ми седмица премина под знака на чувството за вина. На лекциите по история на архитектурата се разкайвах, слушайки история на естетиката, пак се разкайвах, разкайвах се и на история на литературата. Не ми помогнаха и лекциите за Новия завет, макар че много обичах тълкуванията на скритите тайни и послания.

Как можа да бъдеш такъв кон, питах се аз, да пропуснеш възможността да видиш една забележителна художествена творба. В момент, когато се формира вкусът ти и когато е най-важно да бъдеш облъчван от велики творби. И което бе по-лошо, изобщо не се притеснявах от колегите. Техният презрителен поглед сякаш казваше: нищо чудно, примитивен балкански субект, заспал на Фелиниев филм. Имах чувството, че докато съм спал, нещо от филма се е вляло у мен. Все едно някой е претопил два кадъра един в друг. Не смеех да кажа това никому. Щяха да ми се смеят, ще прозвучи като онази история – слагаш си под главата „Война и мир“ на Лев Толстой вместо възглавница и тя „се налива в главата ти“ – не ти трябва да губиш време за четене.”
― Emir Kusturica, Smrt je neprovjerena glasina

“В Америка отдавна са се опитвали да убият своя Бог и след като не успели, отредили му роля. Това направила практиката, но и научният прогрес. Необходимостта от елиминиране на Бога растяла с научните постижения. Въпреки истината, че най-големите учени били главно религиозни хора. Този Бог усложнявал новата концепция. Щом като се отделил от католическия Бог, той отплавал от европейските брегове на Атлатника и се настанил на Източния бряг. И там заради бурната история, геноцида над индианците, вилнеенето на капитализма и гражданската война, Бог успял да избегне много атентати. Накрая избягал в Холивуд, където живее и до днес. На американския Бог тържествено е присъдена ролята на най-големия актьор, т.е. на най-голямата между всички звезди. Застанал е на върха на пирамидата, откъдето, както другите звезди и останалите светци, служи на новата цивилизация. Примирил се с това, че новото време на науката е създало нов човек - хайтек, езичник, който трудно би повярвал в класическия Бог. Така Господ разбрал, че е celebrity, и не направил въпрос от това. Чувствал се уютно и не се бунтувал. Не само в Америка, но и в по-голямата част на съвременния свят.”
― Emir Kusturica, Smrt je neprovjerena glasina

“За да се стигне до онези изумителни неща и възвишени постижения в науката и културата, човек се изкачва към небето и рая по стъпала, покрити с мъртви, убити мъченици, жертви на военната икономика. Колатерални щети на историята. Добре е поне, че все още умее да мечтае как всичко може да бъде и по-различно! Въпрос е само струва ли си мъките това, че стои на върха на стъпалото, до който се стига през телата на мъртви мъченици?”
― Emir Kusturica, Smrt je neprovjerena glasina

“The man stands between life and death. The man thinks... The fish is mute. expressionless. The fish doesn't think, because the fish knows everything. The fish knows everything.”
― Emir Kusturica

“Ипак је руља највише уживала у пастирском року Горана Бреговића. Он је успио да преведе музику „Лед Цепелина” на пастирски језик.”
― Emir Kusturica, Smrt je neprovjerena glasina

“На небосклона два сокола изпълняваха акробатичен номер. „Танцуват в любовен екстаз”, каза си наум. Наслаждаваше се на гледката, прииска му се и той да се зарее така свободно в небето. И ето, не трепнал още с око, видя себе си как лети като птица. След него полетя и Невястата.”
― Emir Kusturica, Sto jada

“Странното, мили мой шаране, е това, че външно всичко изглежда хубаво, а отвътре е гнило като войнишко легло – отгоре е опънато като по конец, а отвътре дюшекът се е разпаднал, молците и мишките са изяли всичко. Така и в душата ми всичко се разпада, все едно мишка е влязла в сирене.”
― Emir Kusturica, Sto jada

“Kad ti neko blizak umre, vrijeme ne teče uobičajenim tokovima. I ti, u trenutku kada čuješ takvu vijest, malo umreš. Slabije čuješ, tiše govoriš, postaneš ona ulična svetiljka za koju nisi siguran kako da uopšte daje ikakvo svjetlo. Onda putujući do mjesta gde je sahrana upokojenog, kada stigneš tamo gdje treba, ti ponovo, od želje da ne budeš ni malo mrtav, potpuno oživiš.”
― Emir Kusturica

“Ceea ce ne văd ochii este adesea seducător! își spunea Zeko. Altfel, ar fi cu neputință să supraviețuiești. Fiindcă omul nu-și potolește foamea cu adevăruri crude și reguli imuabile, ci prin speranța că se vor petrece schimbările în care-și pune credința. Fie. Atât că viața nu-i totuși făcută din amăgiri și din speranțe...”
― Emir Kusturica, Forastero en el matrimonio y otros cuentos

“Singura mea dependenta serioasa poarta numele de "cafea consensuala".Cafeaua pe care o bei cu cei ce iti impartasesc opiniile, sau macar inteleg ca si tine unde bate cantecul Start Me Up al grupului Stones.Discutia care te trezeste, fara ca interlocutorii sa inceapa sa emita pareri diferite.Aceasta cafea de dimineata nu este o cafea democratica.Iata de ce ador cafeaua consensuala.Ziua ce se anunta, oriunde te-ai afla, nu are nici o sansa sa o ia in directia cea buna fara aceasta cafea.Fara acest ritual , ziua e ratata.Nu exista.Din pura superstitie.( Emir Kusturica, Unde sunt eu in toata povestea asta?)”
― Emir Kusturica

“Както ръка, която вади от кладенеца кофа с вода, така и суровите климатични условия измъкваха от главата ми необикновени въпроси. Мислех си, че някои от тях са чиста философия. На връщане от училище започна да ме измъчва въпросът: кой съм, какъв съм, откъде идвам и накъде съм тръгнал?! Казах това на мама.
- Още си малък да фантазираш. Това не е за твоята възраст!
Баща ми не обичаше празните приказки. Затова се зарадва, като видя, че за мен е по-важно да бъда умен, а не красив!
- Известният немски философ Имануел Кант си е поставял такива въпроси!
- И той ли е живял на майната си като нас?! – попитах.
- Не знам къде е живял, но не е псува! Още си малък, като пораснеш, отговорът сам ще ти дойде!”
― Emir Kusturica, Sto jada