Goodreads helps you follow your favorite authors. Be the first to learn about new releases!
Start by following Иван Бързаков.
Showing 1-9 of 9
“Народ без памет
е народ без съвест.
И народ без глас.
Без съвестта душата ни
е мъртва.
Без нея сме единствено
зловонни сенки
и призрачни изчадия на ада,
който цъфти безмилостно в нас.
Не мога
и не искам
нищо да забравя!”
―
е народ без съвест.
И народ без глас.
Без съвестта душата ни
е мъртва.
Без нея сме единствено
зловонни сенки
и призрачни изчадия на ада,
който цъфти безмилостно в нас.
Не мога
и не искам
нищо да забравя!”
―
“И вечно ще се лутаме
като слепци в затвор,
загубили надежда,
че някога ще почнат да живеят.”
―
като слепци в затвор,
загубили надежда,
че някога ще почнат да живеят.”
―
“Животът струва само толкова, колкото е обичта ни един към друг.”
―
―
“Тя е болката
за Нея, за Майката -
безвъзвратно загубена.
Дом, скъп мой дом -
ти, загиваща моя родино!”
―
за Нея, за Майката -
безвъзвратно загубена.
Дом, скъп мой дом -
ти, загиваща моя родино!”
―
“и старите, и младите -
ужасно не разбират,
не могат
и да проумеят
за кого плачем.
И се разкъсваме
в душите си.”
―
ужасно не разбират,
не могат
и да проумеят
за кого плачем.
И се разкъсваме
в душите си.”
―
“Горя, изгарям целия.
И ти гориш.
И те.
Животът ни изгаря всичките.
И после
ще остане само
пепелта
безименна.”
―
И ти гориш.
И те.
Животът ни изгаря всичките.
И после
ще остане само
пепелта
безименна.”
―
“Нощем
идват в главата ти
трепетни
странни слова.
Като дивни хора
се извиват в душата ти.
Мъката - цялата
в тях изливаш.
За илюзии мъртви,
надежди излъгани.”
―
идват в главата ти
трепетни
странни слова.
Като дивни хора
се извиват в душата ти.
Мъката - цялата
в тях изливаш.
За илюзии мъртви,
надежди излъгани.”
―
“На тъмнината злото
ражда нова тъмнина.
Отново
един друг се погребваме.
Доброто
безпощадно смазваме.
Роим омраза.
На лъжата
в гнойните метастази
сме завинаги
обринати.
Като прокажени.”
―
ражда нова тъмнина.
Отново
един друг се погребваме.
Доброто
безпощадно смазваме.
Роим омраза.
На лъжата
в гнойните метастази
сме завинаги
обринати.
Като прокажени.”
―
“Дори да искам
пак не мога
да спра да пиша.
Стихове.
Не искайте
това от мен!
Не смея да спра да дишам.
Да се живее
без стихове
е
все едно без музика
и красота.
Без истина.
Ще можем ли
без истина?”
―
пак не мога
да спра да пиша.
Стихове.
Не искайте
това от мен!
Не смея да спра да дишам.
Да се живее
без стихове
е
все едно без музика
и красота.
Без истина.
Ще можем ли
без истина?”
―

