Айн Ранд > Quotes

“Егоистът в абсолютния смисъл не е човек, който жертва другите. Той е човек, който стои над необходимостта да използва другите по какъвто и да е начин. Той не функционира чрез тях. Не е обвързан с тях за важни неща. Не зависи от тях нито в избора на цел и мотив, нито в мисленето си, нито в желанията си, нито в източника на своята енергия. Той не съществува заради друг човек и не иска никой друг човек да съществува заради него. Това е единствената възможна форма на братство и взаимно уважение между хората.”
― Айн Ранд

“- Трябва да се научиш да общуваш с хората.
- Не мога.
- Защо?
- Не умея. Родил съм се лишен от това умение.
- Човек може да го придобие.
- Нямам сетиво, с което да го придобия. Не знам дали нещо ми липсва, или имам нещо в повече, което ми пречи. Освен това не харесвам хора, с които се налага да общувам.”
― Айн Ранд

“Но не е ли това коренът на всяко презряно деяние? Не себичността, а липсата на его. Човекът, който мами и лъже, но запазва фасадна почтеност. Знае, че е нечестен, но другите го мислят за честен и той извлича самоуважение от това втора ръка. Човекът, който печели престиж чрез чуждо постижение. Знае колко е посредствен, но е велик в очите на другите. Неудовлетвореният неудачник, който изповядва любов към по-низшия и се вкопчва в некадърните, за да докаже превъзходството си със сравнение......”
― Айн Ранд

“Дълго време не можех да разбера хората. Те нямат собствено аз. Живеят чрез другите. Живеят сякаш са втора ръка.”
― Айн Ранд

“Да, той е от хората към, които човек не може да изпита съчувствие. Колко вярно. Съчувствието е прекрасно нещо. Човек изпитва съчувствие, като види смачкана гъсеница. Извисяващо изживяване. Човек може да му се отдаде и да го разпръсне около себе си - все едно, че си отпуска колана. Няма защо да си стяга корема, сърцето или духа, когато е обзет от съчувствие. Трябва само да погледне надолу. Толкова е лесно. Като гледате нагоре, ви заболява вратът. Съчувствието е най-голямата добродетел. То оправдава страданието. По света трябва да има страдание, иначе как можем да сме добродетелни и да изпитваме съчувствие?
Изворът”
― Айн Ранд

“...например когато в съня си върви по пътека през преплетени зелени листа, въздухът е изпълнен с очакване, с необясним, върховен възторг, но когато се събуди, човек не може да разкаже нищо друго, освен, че е ходил по пътека през гората."
Изворът”
― Айн Ранд

“През вековете винаги е имало хора, които тръгвали първи по нови пътища, въоръжени единствено със своето въображение. Те имали различни цели, но си приличали по едно: правели първата стъпка по нов път, разчитали само на въображението си и предизвиквали омраза. Великите творци – мислители, художници, учени, изобретатели – се изправяли самотни срещу своите съвременници. Всяка велика нова мисъл е срещала съпротива. Всяко ново велико изобретение е било заклеймявано. Първият двигател бил смятан за безумие. Самолетът бил обявен за невъзможен. Механичният тъкачен стан бил обявен за зло. Анестезията била обявена за грях. Но хората с въображение продължавали напред. Борели се, страдали и плащали. Но побеждавали.”
― Айн Ранд

“-Първо, това е богохулство и глупост -каза тя. -Второ е напълно нелепо. Изненадваш ме, Елси. "Бедните духом" е добре, но само "бедните" звучи неприлично.
*за социализма
Изворът”
― Айн Ранд

“За да бъдат обмислени аргументите, са необходими критерии. А критериите не са от памук. Човешкият дух обаче е направен именно от памук – нали знаеш, безформена материя, не оказва съпротива и може да бъде усуквана и извивана на всички страни, като вита баница. Ти можеш да им обясниш много по-добре от мен. Но те ще послушат мен, а не теб. Защото аз съм посредникът. Най-краткото разстояние между две точки не е правата линия, а посредникът. Колкото повече са посредниците, разстоянието се скъсява. Това е психологията на витата баница.”
― Айн Ранд

“Хора без его. Мнение без мислене. Движение без спирачки или
двигател. Власт без отговорност. Човекът втора ръка действа, но изворът на неговото действие е пръснат сред всички хора. Той е навсякъде и никъде. С него не можеш да разговаряш разумно. Не е в състояние да разсъждава. Излишно е да му говориш - той не чува. Заставаш пред съда, но съдиите ги няма. Изправяш се пред вилнееща сляпа маса, която те мачка без мисъл или цел.”
― Айн Ранд

“Ако не уважава себе си, човек не може нито да обича, нито да уважава другите.”
― Айн Ранд

“Исках да разбера значението на нещата. Аз съм значението. Исках да открия основание за съществуването. Нямам нужда шникакво основание да съществувам, не ми трябва никакво разрешение за това. Аз съм основанието и разрешението.”
― Айн Ранд

“Приемете факта, че постигането на вашето щастие е единствената морална цел на вашия живот и, че в щастието, а не в болката или безумното самоугаждане, е доказателството за вашия морал, тъй като то е доказателство и резултат от вашата последователност в осъществяването на вашите идеали.”

''Атлас изправи рамене”
― Айн Ранд, Anthem

“Въпросът се изопачава и човек остава без алтернатива и без свобода. Предлагат му се две понятия като полюси на доброто и злото: алтруизъм и егоизъм. Смята се, че егоизмът е да жертваш другите заради себе си. А алтруизмът - да жертваш себе си заради другите. Това обвързва неумолимо човека с другите хора и не му оставя нищо, освен да си избере болка: или собствената си болка, която понася заради другите, или болката, която налага на другите заради себе си. И щом към всичко това се добави, че човекът трябва да изпита радост в саможертвата, капанът се затваря. Човекът е заставен да приеме мазохизма за свой идеал под заплахата, че садизмът е единствената му алтернатива. Това е най-голямата измама, натрапена на човечеството.
Това е средството, чрез което зависимостта и страданието са увековечени като основни принципи на живота. Изборът не е между саможертва или господство. Изборът е между независимост и зависимост. Онези, които властват над хора, не са егоисти. Те не създават нищо. Съществуват изцяло чрез други хора. Тяхната цел са поданиците им, целта им е да заробват. Зависими са като просяка, социалния работник и бандита. Формата на зависимост е без значение.
Но на хората се натрапва, че посредствените личности - тирани, императори, диктатори - са типични егоисти. Целта на тази измама е да се унищожи егото, да бъдат унищожени творците. Или да бъдат поробени. Което е същото.”
― Айн Ранд

“Хората си мислят, че лъжецът печели победа над жертвата си. Аз научих, че лъжата е акт на отказване от самия себе си, защото човек се отказва от реалността в полза на този, когото лъже, превръща го в свой господар и се осъжда от този момент нататък да имитира онази реалност, която според възгледите на другия трябва да се имитира. И ако човек придобие непосредствената си цел с цената на лъжата – цената, която плаща, е разрушението на онова, на което тази печалба е трябвало да служи. Човекът, който лъже света, става незабавно негов роб.”
― Айн Ранд