Хорхе Букай > Quotes

“Ако продължаваме да роним сълзи за онова, което вече го няма, не можем да се радваме на това, което имаме сега.”
― Хорхе Букай

“Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти -не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш своите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш…че днес можеш да азчиташ на мен…
Безусловно.”
― Хорхе Букай, Cartas para Claudia

“Когато се чувстваме толкова важни, че няма място за другите, когато се мислим за толкова заслужили, че не виждаме по-далеч от носа си, когато си въобразяваме, че сме прекрасни, и не допускаме друга възможност, освен да притежаваме всичко, което сме пожелали, тогава суетата, подлостта, глупостта и низостта ни правят жалки. Не егоисти, а жалки. Жал-ки!”
― Хорхе Букай

“Казвам ти: „Ще пиеш ли кафе?“, вместо „Искам да изпия едно кафе с теб. Моля те да ме придружиш“. Много пъти задаваме въпроси, вместо да изразим собствените си мисли. Ето в това се състоят „маскировъчните фрази“. Ако всеки път, когато задавам въпрос, опитвам да намеря скритото в него твърдение, ще осъзная колко много твърдения премълчавам. С въпросите си ограбвам част от това, което искам да кажа в действителност; понякога го правя в такава степен, че от посланието ми не остава нищо. Във въпроса няма обвързаност. Въпросът представлява безсмислено дърдорене, глупав параван.”
― Хорхе Букай

“Винаги съм казвал, че партньорите в една двойка се разделят на две големи групи: едните предпочитат да си мислят, че са били избрани веднъж завинаги, а другите се подлагаме на риска да ни избират всеки ден (за добро или зло... не поради същите причини, заради които са ни предпочели в началото, но все пак ни избират отново и отново).”
― Хорхе Букай

“Детеродният канал и ковчегът са две места, предназначени само за едно тяло.”
― Хорхе Букай

“ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В дома на младото семейство. Жената е поднесла вечеря за съпруга си — великолепен свински бут на фурна, какъвто приготвя за първи път. Той (опитва). Много е вкусно. Защо си отрязала връхчето? Тя. Свинският бут се приготвя така. Той. Не е вярно. И друг път съм ял печен бут и е бил цял. Тя. Възможно е, но като се отреже връхчето, става по-вкусен. Той. Глупости! Защо? Тя (колебливо). Мама така ме е учила… Той. Хайде да идем у майка ти! ВТОРО ДЕЙСТВИЕ В дома на тъщата. Тя. Мамо, как се приготвя свински бут на фурна? МАЙКАТА. Бутът се подправя, отрязва се връхчето и се слага във фурната. Тя (към него). Видя ли? Той. Госпожо, а защо се отрязва връхчето? МАЙКАТА (колебливо). Ами… за да се подправи, да се опече… Майка ми така ме е учила! Той. Хайде да идем у баба ти! ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В дома на бабата на момичето. Тя. Бабо, как се приготвя свинският бут на фурна? БАБАТА. Подправям го хубавичко, оставям го да престои три часа, отрязвам му връхчето и го пека на бавен огън. МАЙКАТА (към него). Видя ли? Тя (към него). Видя ли? Той (упорито). Бабо, с каква цел отрязвате връхчето? БАБАТА. Ами че отрязвам връхчето, за да може да влезе във фурната. Печката ми е много малка… Завесата пада.”
― Хорхе Букай

“Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им. Очакват двойката да запълни празнотата в тях. Каква ужасна грешка! Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.”
― Хорхе Букай

“Поглеждам назад и виждам себе си преди години — толкова зависим, толкова капризен, толкова нерешителен и затова толкова взискателен!”
― Хорхе Букай

“Да си влюбен означава да обичаш сходствата, а да обичаш - да се влюбиш в различията.”
― Хорхе Букай

“Искам да се науча да те изслушвам, без да те съдя. Искам да ме научиш да говоря за разочарованията ни без укори. Искам да се научиш да ми вярваш, без да изискваш. Искам да те науча да ми помагаш, без да решаваш вместо мен. Искам да се науча да споря с теб, без да се карам. Искам да ме научиш да се грижа за теб, без да те обезличавам. Искам да се науча да те възприемам, без да проектирам проблемите си върху теб. Искам да те науча да ме прегръщаш, без да ме задушаваш. Искам да се науча да се доближавам до теб, без да те обсебвам. Искам да ме научиш да подсилвам уменията ти. Искам да те науча да разбираш ограниченията ми.”
― Хорхе Букай

“Истина е, че е възможно да се развиваме и усъвършенстваме, но само когато приемем, че сме такива, каквито сме, тук и сега. Нана Шнаке казва: «Никой не може да построи мост над река, която не вижда».”
― Хорхе Букай

“„Да си губиш времето… — каза си той. — Как може да се загуби нещо, което не притежаваш? Как може да се запази нещо, което е невъзможно да се задържи? Ако можех да избирам… Какво бих искал да направя, ако разполагах с петдесет и три излишни минути?“ Усмихна се. „Би било чудесно да ги инвестирам в очакване на любимия човек“.”
― Хорхе Букай

“Необходимо е да съзнаваме, че е възможно или разумно да отстъпим дотам, докъдето вътрешната или външната реалност ни позволява, и че другият е в същото положение като нас.”
― Хорхе Букай

“Прегръдката означава подкрепа, а не натиск… Приемете грешката като възможност… Ако не му дам пространство, той ще си го вземе… Партньорът ми е там, за да ми покаже какъв съм… Срещата е диалог, не налагане; диалогът означава да слушаме другия, не да предполагаме; прегръдката означава да дадем пространство, не да впримчим партньора; тангото означава диалог, диалог, диалог…”
― Хорхе Букай

“Обичай ме, когато най-малко заслужавам любовта ти, защото тогава най-много се нуждая от нея.”
― Хорхе Букай

“Мнозинството от нас е затънало в инертността и използваме енергията си, за да я оправдаем, вместо да се научим да впрегнем всичките си способности, за да я превъзмогнем.

Ние, ВСЕОТДАЙНИТЕ, които се оправдаваме с аргумента, че нямаме време за желанията си, защото, за съжаление, винаги трябва да мислим преди всичко за задълженията си.
Ние, НЕРЕШИТЕЛНИТЕ, които имаме не едно, а много желания и сме убедени, че са противоречиви или несъсъвместими.
Ние, ЧУВСТВИТЕЛНИТЕ, които избягваме да храним надежди, за да не трябва след това да понесем разочарование.
Ние, ПОДЦЕНЯВАЩИТЕ СЕ, които смятаме, че желанието ни е твърде претенционзо, когато има други, които заслужават да го сбъднат много преди нас.
Ние, НИХИЛИСТИЧНИТЕ, които обясняваме, че е невъзможно да се говори за "истински желания" в свят като нашия, където условията се променят всяка седмица, всеки ден, всяка секунда...

И ние, подценяващите се чувствителни, нихилистични, всеотдайни и нерешителни, които постоянно се оправдаваме, само и само за да не признаем, пред себе си, че не сме готови да се борим за това, което истински желаем.”
― Хорхе Букай, Cuentos clásicos para conocerte mejor