Стивън Кинг > Quotes

“Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него..”
― Стивън Кинг Зеленият път

“Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена”
― Стивън Кинг

“По-добре не поглеждай назад. По-добре си мисли, че всичко винаги завършва щастливо...Може пък и да е вярно, кой казва, че щастливият край е измислица?...ако животът изобщо може да ни научи на нещо, то е че щастливият край се среща често, невероятно често...”
― Стивън Кинг, То: Книга първа

“Изведнъж започна да се дави в изолацията, да се задушава от яркото, потискащо усещане за себе си като живо същество, откъснато от себеподобните си. Беше излязла извън границите, скиташе се извън игралното поле, в пространство, където правилата, с които бе свикнала, вече не важаха.”
― Стивън Кинг, The Girl Who Loved Tom Gordon

“Болката е гадна работа, но понякога дава сили”
― Стивън Кинг, Insomnia

“Помни, че надеждата е хубаво нещо, а хубавите неща никога не умират.”
― Стивън Кинг, Different Seasons

“Знаеш ли, Джеймисън, този живот, който си въобразяваме, че водим, не е истински. Той е просто танц на сенки и аз лично ще се радвам, когато светлините угаснат. В тъмното всички сенки изчезват.”
― Стивън Кинг, The Institute

“Вината, малкия, винаги се крие на едно и също място: в човека, който е достатъчно слаб за да я носи.”
― Стивън Кинг, The Drawing of the Three

“Следващите няколко дни и предстоеше много работа... трябваше да отиде до кокошарника на Ади Ричардсън, който беше доста далече, на около 6-7 км. Зачуди се дали Бог ще й изпрати орел, който да я отнесе до там, или може би пророк Илия щеше да я закара с огнената си колесница.
- Светотатство - каза си тя.- Всевишният е за да ти дава сила, а не да ти осигурява транспорт.”
― Стивън Кинг, The Stand

“Зная със сигурност, че Анди Дюфрен не прилича много на мен или някой от онези, които съм познавал, откакто влязох вътре. Той внесе петстотин долара, натъпкани под дрехите, но пустият му кучи син успя да внесе и още нещо. Чувството за собствено достойнство, може би, или усещането, че ще победи накрая… или пък това е било чувството за свобода дори зад проклетите сиви стени.”
― Стивън Кинг, Different Seasons

“- Ако седемстотин маймуни печатат на пишеща машина в продължение на седемстотин години...
- една от тях може да сътвори произведение на шекспир - кисело довърши хънтън.”
― Стивън Кинг, Sometimes They Come Back

“- Разбра ли това, което ти разказах?...
- Разбирам - каза Джейк. - Било е игра, нали? Защо възрастните винаги си играят?...Дали хората израстват, или просто остаряват?”
― Стивън Кинг, The Gunslinger

“При нас хората идват съвсем млади и силни, толкова убедени, че техният живот ще е по-различен, а виждаме как се накисват в същите бъркотии като родителите и прародителите си.”
― Стивън Кинг, Insomnia

“Чувствам се развълнуван, толкова развълнуван, че едва държа молива в разтрепераната си ръка. Мисля, че това е треската, която може да изпита само свободен човек, поел на дълъг път, чийто край не се вижда.
Надявам се, че Анди е там.
Надявам се да стигна до там през границата.
Надявам се да видя моя приятел и да му стисна ръката.
Надявам се, че Пасификът е тъй син, както е в мечтите ми.
Надявам се.”
― Стивън Кинг, Different Seasons

“Той разбра с разсъдливостта на възрастен, че въпросите на конкретната реалност не ставаха маловажни, но ставаха не толкова жизнено необходими, когато по тях се разсъждаваше в присъствието на тленни останки. Той осъзна това с разсъдливостта на възрастен и го прие с облекчението на възрастен. Това бе мимолетна следа, отпечатък от подкова, в съзнанието му. Така са всички детски възприятия на възрастен.”
― Стивън Кинг

“Може би затова Господ най-напред ни прави малки и ни слага по-близо до земята, защото знае, че трябва много падане и кръв, додето човек усвои този простичък урок. Щом си получил нещо, ще платиш, каквото си платил става твое ... и твоето рано или късно се връща при теб.”
― Стивън Кинг

“- Мислех си колко са глупави някои хора. Слагаш ги в стая с шест врати, а те пак минават през стените. И после имат наглостта да ти го натякват.
- Ако се страхуваш от онова, което може да е зад вратата, може би минаването през стените изглежда по- безопасно.”
― Стивън Кинг

“Щом си получил нещо, ще плащаш, каквото си платил става твое ... и твоето рано или късно се връща при теб.”
― Стивън Кинг, То: Книга първа

“Нито едно дете не може да победи тези страхове, помисли той. Щом не можеш да разкажеш за страха, не можеш и да го победиш. А страховете, заключени в детското съзнание, са прекалено грамадни, за да излязат през устата. Рано или късно си намираш спътник, за да крачи до теб край всички изоставени църкви, които отминаваш от беззъбото детство до изкуфялата старост. Докато стигнеш до днешната вечер. Днешната вечер, когато откриваш, че старите страхове изобщо не са изчезнали — само са били погребани в мънички детски ковчези с букетче от шипков цвят върху капака.”
― Стивън Кинг

“Ужасът представлява разширяване на перспективата и на възприятията. ... Когато разумът е безпомощен, веригите на човешкото съзнание се претоварват.”
― Стивън Кинг, Мъглата

“Но приятелите си не можеш да излъжеш, Бев. Не можеш да излъжеш ония, които те обичат.”
― Стивън Кинг, То: Книга първа

“Хората, които седят на стола на началника — които са положили усилия да го заемат и полагат усилия да се задържат на него — никога не си позволяват да кажат: „Заеби!“ и да отидат за риба. Не! Ние, шефовете, продължаваме съвестно да вършим тежката и досадна работа, да оправяме леглата, да мием чиниите, да събираме сеното на копи. „Ах, какво бихме правили без теб?“ — възклицават мнозина. Отговорът е, че както винаги повечето ще продължат да правят каквото са си наумили. Тоест — да вървят към гибелта си.”
― Стивън Кинг, From a Buick 8

“В крайна сметка старите обичаи и навици просто се оказаха прекалено силни. Домът се оказваше мястото, където, щом влезеш, веднага ти мятат оковите.”
― Стивън Кинг, То: Книга първа