Петя Караколева > Quotes

“Като видя какво ги чака, Свраката усети, че е близо до неописуемия ужас, и не щеш ли, някакво странно същество се покатери на рогозката и седна близо до нея.
- Нещо за писане имаш ли? - попита недружелюбно то и самó си отговори: - Нямаш.Много добре, защото аз съм неописуемият ужас и ако започнеш да ме описваш няма да е прилично, нали? А сега да те обхвана ...”
― Петя Караколева, Най-златното злато

“Над тях утрото опъна синьото платно на небето на кръгъл гергеф, който беше самият хоризонт, и избродира жълто пролетно слънце.”
― Петя Караколева, Най-златното злато

“Пролетта цяла седмица топуркаше през гората, помъкнала дъждовна вода в съдран чувал, и цяла седмица от чувала ту прекапваше, ту преваляваше, ту от някоя дупка се изливаше същински порой. А поляните пиеха дъжда капка по капка ...”
― Петя Караколева, Най-златното злато

“Спогледахме се с мама, една пътечка по въздуха от очи до очи, по която се извървя неказаното ...”
― Петя Караколева, Къщата сутрин

“А Слънцето, понеже наближавало пладне, стиснало едно дъждовно облаче в шепите си, измило си ръцете, после ги избърсало в друг облак, пухкав, като хавлиена кърпа ...”
― Петя Караколева, Ох Зъбчо

“Високо над него зората наля в розова чаша малко от тъмното на отиващата си нощ и малко от светлото на идващия ден, разбърка ги, та се получи свеж предутринен здрач и го изля върху гората.”
― Петя Караколева, Най-златното злато

“Кокошката излезе на двора да чака Петльо.
Чака час, чака два, Петльо го нямаше. Само вятърът дойде в късния следобед, яхнал оранжев кон, който почти не се виждаше в оранжевата светлина на залеза.
- Подръж малко коня, докато подремна в шубрака - помоли я вятърът.
Кокошката пое юздата и тъкмо тогава пристигна Петльо и взе да се пляска с криле по главата.
- Ще изкукуригам! Вятърничави коне ще ми укротява! Амазонка ще ми се пише! Кокошка!”
― Петя Караколева, Най-златното злато

“... дотърчалата пролет копираше белия люляк и надничаше под индигото да види дали се е получил лилав люляк.”
― Петя Караколева, Най-златното злато

“Тази приказка започна през септември, когато есента се катереше по дърветата в гората, разместваше дебелите кафяви клони като да бяха дебели речници в кафява подвързия, прелистваше лист сред лист и превеждаше от зелен език на жълт. Ябълките и крушите превеждаше на узрял език. Горските жители наобиколиха едно крушово дърво и докато лапаха зрелите круши, хвалеха есента преводачка.”
― Петя Караколева, Най-златното злато

“Нощта извади звездната си пижама ...”
― Петя Караколева, Най-златното злато

“Всяка майка е свободна да гледа на детето си, както умее, обаче всяка е длъжна да сяда на стол точно толкова висок, колкото и столът, на който седи детето.”
― Петя Караколева, Къщата сутрин

“Захвана да я къпе със слънчева вода, топлена на слънце вода, в която плуваше не една удавена мушица, прах, листо, клечка, трева - обичайният летен каймак.”
― Петя Караколева, Къщата сутрин

“Без да е комин, любовта притежава и топлина, и пушек.”
― Петя Караколева, Къщата сутрин

“Вярно е, при нас няма зима, има беззимие, предречените от календара месеци за студ и сняг се разколебават от белите повеи на Беломорието и ако се случи да ръсне сняг през нощта, то утрото с извинение го прибира от покривите и дворовете и ни подарява малко кафява кал ...”
― Петя Караколева, Свестен човек, ти казвам

“Татко например, луд библиоман, трябва да е разглеждал трите си дъщери като трилогия.”
― Петя Караколева, Свестен човек, ти казвам

“Жълтъците, които плуваха в цвърчащия тиган, имаха стойността на предупреждаващите светлини на светофарите и нарочно не ги бърках, за да останат в състояние на предупреждение ...”
― Петя Караколева, Къщата сутрин

“Учителките са като върби - все се оплакват, че децата оголват корените им като прииждаща вода, но за нищо на света не можеш ги отдалечи от брега, ден и нощ топят клони в тая съсипваща ги вода.”
― Петя Караколева, Къщата сутрин

“Тонкините морзови знаци - тиренцето на късия нос и двете точки на очите - вкупом изписваха SOS: помогнете ми, кажете ми какво става ...”
― Петя Караколева, Къщата сутрин

“Притиснатите ни в прозореца носове, моят по-високо, на сестра ми по-ниско, отвън приличаха на двоеточие, след което следваше вечерта, утрешният ден, следващият, по-следващият, всички дни нататък, всички вечери и нощи нататък, белязани с домашното ни непорастване.”
― Петя Караколева, Къщата сутрин

“Едничка будната нощ мажеше черно масло по нарязаните от черчевето квадратни филии на прозореца.”
― Петя Караколева, Свестен човек, ти казвам

“Циганското лято калайдиса една бакърена тава, чучна я на небето и се гря на неистинската ѝ топлина цели три дни.”
― Петя Караколева, Свестен човек, ти казвам

“Мама, без да иска, бе съсипала една книга - четена на терасата, оставена до включения котлон, корицата и първите двайсет страници се бяха овъглили.
- Ще я купя още днес - извини се мама, - има я в книжарницата.
- Много добре. Купи я и я сложи във фурната, ако щеш. На мен ми трябва ТАЗИ книга! Та-зи! Разбираш ли?
Мама не разбираше, аз не разбирах, но станахме свидетели как татко възстанови изгорелите страници: беше намерена същата хартия, беше нарязана в същия формат и понеже в печатницата на профкомбината нямаха шрифт на полусветло латине 12 пункта, татко, тих и упорит кат монах, за два месеца написа на ръка страниците. С печатарско мастило и специално перо.
...
- Всеки екземпляр си има свое индивидуално пространство, как не го разбираш? - прибра татко книгата в библиотеката с молба да не се смесва готвенето с четенето и обратно.”
― Петя Караколева, Свестен човек, ти казвам

“Писането не е наказание, то е божия благословия, подарък, пиршество на мисълта, бал на асоциациите... В писането е светът - малкият и големият, вътрешният и външният, истинският и измисленият... От писането човек пораства, сетивата му стават разстояния и години, деянията му стават маршрути на успеха или неуспеха, чувствата му се приравняват към едно същество с милиарди тела и чувства - човечеството...”
― Петя Караколева, Седем живи Марии

“Когато един мислител умре, той се премества във времето и на мястото, където е живял измисленият от него човек, така се осъществява проверката, че измисленият е бил достоверен и е живял достоверно, и се доказва истината, че никой не измисля никого, а получава само знанието за съществувал човек, живял преди него, или ще живеещ след него, защото нищо в света не е измислено – тракийска тайна 17."
Петя Караколева, трилогия "Прераждания в Марония", част 1 - "Мъжете на Йона”
― Петя Караколева

“Книгата е светата обител на думите, а думите са светата обител на мислите, които по такъв начин могат да бъдат посетени. Човек, ако не чете, тоя човек я кара с петстотин думи, останалата част от езика за него е тера инкогнита, където дори на екскурзия не е ходил...”
― Петя Караколева, Къщата сутрин

“Бог кротко въздъхнал в брадата си, което означавало: тежък е Божият скиптър, колко по-приятно би било да си собственото си творение, уви."
Петя Караколева, Прераждания в Марония, трилогия, част 1 -Мъжете на Йона”
― Петя Караколева