Джон Стейнбек > Quotes

“С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горният пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт - смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.”
― Джон Стайнбек

“Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Времето е единственият критик без амбиции.”
― Джон Стайнбек, Избрани творби том III

“Някой път на човек му се ще да е глупав, за да извърши онова, което умът му не разрешава.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Сега той вече си обясни как могат хората да се държат помежду си като зверове и разбра, че най-лесният начин да общуваш с тях е да се държиш като звяр. Едно чисто и открито лице и очи, вдигнати да срещнат други очи, винаги привличаха вниманието, а веднъж привлечено, вниманието водеше до наказание. Адам осъзна, че онзи, който постъпва грозно и грубо, всъщност наранява себе си, но за тази рана трябва да накаже другия.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“„Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят.”

„Понякога мълчанието е най-красноречиво.”

„Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.”

„Някои хора мислят, че ако оздравяват, ще затъмнят славата на своето страдание. Но компресът на времето не признава никаква слава. Всеки оздравява, само трябва да изчака.”

„Често ми е хрумвало, че доброто възпитание е може би онзи външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето.”

„Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре се чувстваш.”

„Бремето на познанието е твърде голямо, за да може да го възприеме един единствен мозък.”

„Човек може на всичко да издържи.”

„Какво друго, ако не кураж се изисква да се отгледат деца?”

„Но е чудесно, когато посредственият човек разбере, че да си велик, значи да си най-самотният на света.”

„…длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.”

„Казват, чистата рана зараствала най-бързо. За мен няма нищо по-печално от връзки, които се поддържат единствено посредством лепилото на пощенските марки. Не можеш ли да виждаш, да чуваш, да се докосваш до един човек, най-добре забрави го!”

„Две мнения съм чувал: едното казва, че мълчаливецът е мъдрец, а според другото човек, който не приказва, е човек, който не мисли.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Нищо никога не е било създавано едновременно от двама души. Добро сътрудничество не съществува нито в музиката, нито в изкуството, нито в поезията, нито в математиката, нито във философията. След като чудото на творчеството веднъж се е случило, групата може да го доизгради и разшири, но групата не може да притежава творческо хрумване. Неговата безценност се крие в самотния ум на отделния човек.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Лесно е за този, който гледа отстрани, да каже, че "времето ще излекува всичко, че ще отмине и това" и още разни такива. Но когато не си отстрани, времето спира, хората не забравят, озоваваш се в неизменен вакуум.”
― Джон Стайнбек

“Някои хора мислят, че ако оздравеят, ще затъмнят славата на своето страдание. Но компресът на времето не признава никаква слава. Всеки оздравява, само трябва да изчака.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“На този свят има родители-хора, на които им се раждат чудовища-вярвам в това. Едни могат да се видят: клети и страшни, с грамадни глави и малки телца; някои се раждат без ръце, без нозе, някои- с по три ръце, други с опашки или или с усти, разположени на най-различни места. Мислело се е, че това става случайно и че никой не е виновен. А навремето се е смятало, че те са видимото наказание за скрити грехове.
Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища? В лице и тяло може да са съвършени, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа?
В по-голяма или по-малка степен чудовищата са отклонения от общоприетата норма. Както едно дете може да се роди без ръка, така може да се роди и без човещина или без никакви наченки на съвест.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Той може да ме е обичал. Все ме изпитваше, нагрубяваше и наказваше, а накрая ме отпрати като жертвоприношение навярно, за да му се опрости нещо. Но теб не те е обичал и затова ти е имал доверие.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Понякога проституирането не е съдба, а съчетание от способности и склонности.”
― Джон Стайнбек

“Няма нищо по-печално от връзки, които се поддържат единствено посредством лепилото на пощенските марки. Не можеш ли да виждаш, да чуваш, да се докосваш до един човек, най-добре - забрави го!”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Понякога човек така изневерява на себе си, че си казваш: „Невъзможно е да го е направил. Не му е в характера.“ А може и да му е. Просто да зависи от ъгъла, от който го гледаш, или пък налягането отгоре и отдолу да е променило формата му. На война много често се среща — страхливецът се превръща в герой, а смелчагата се срутва сред пламъци. Или прочиташ в сутрешния вестник как някой мил, добър семеен човек посякъл с брадва жената и децата си. Според мен излиза, че човек постоянно се променя. Но промяната става забележима само в определени моменти.”
― Джон Стайнбек, The Winter of Our Discontent

“За поезията
Има неща като любовта, националните бедствия или месец май, които упражняват известен натиск върху индивида и ако този натиск е достатъчно силен, обикновено се появява нещо в стихотворна форма. Националните бедтвия и любовта са били редки явления в моя живот, пък и не винаги съм се поддавал на месец май.
Моят пръв бисер предизвика неблагоприятни отзиви, въпреки че на времето го смятах за изключитемо уместен. В бели стихове, той бе „публикуван“ върху една дъсчена тараба. Звучеше горе-долу така:

Гърти обича Том,
а Том обича Гърти.

Това е единствената рожба на моя мозък, която привлече внимание и уби желанието ми да издавам по-късните си произведения!”
― Джон Стайнбек, Избрани творби том III

“За други това би било просто грешка — рече Кейси, — но щом ти мислиш, че е грях, значи, е грях. Човек сам си създава греховете.”
― Джон Стайнбек, The Pastures of Heaven

“- Я всегда удивлялся, - сказал Док, - почему те качества, которыми мы восхищаемся - доброта, великодушие, щедрость, искренность, честность, чуткость, отзывчивость, - при нашей системе залог неудач. А те черты, которые мы презираем - грубость, жадность, собственничество, низость, эгоизм и мелочность, - способствует успеху. И прекрасными качествами восхищаются, но предпочитают судьбу, обеспечиваемую иными чертами.”
― Джон Стейнбек "Консервный ряд"

“Питам се колко ли хора съм гледал през живота си, без изобщо да ги виждам. Направо тръпки ме побиват, като си го помисля. Още една отправна точка. Когато двама се срещнат, всеки един се променя от другия, така че стават двама нови хора.”
― Джон Стайнбек, The Winter of Our Discontent

“Мак и момчетата също се въртяха в свои орбити. Това бяха добродетелите, милосърдието и красотата в стремглавото, осакатено безразсъдство на Монтерей — величавия Монтерей, където, в борбата за несигурния залък, хората от страх и глад съсипваха стомасите си, където, жадни за обич, хората съсипваха всичко обичливо в себе си. Мак и момчетата бяха красотата, добродетелта, милосърдието. В този свят, управляван от тигри, страдащи от язва, свят, връхлетян от разпасани бици с болни сърца и ръфан от слепи чакали, Мак и момчетата предпазливо сядаха на една маса с тигрите, галеха необузданите млади бичета и събираха трохите, за да нахранят морските чайки по улица Консервна. Каква полза, ако човек спечели целия свят, а след това трябва да застане пред спечеленото имущество с язва в стомаха, с увеличена простата и очила с два вида диоптри? Мак и момчетата отбягваха примамката, заобикаляха отровата, прескачаха клопката, а в това време едно поколение от измамени, отровени и здраво омотани хора крещеше по тях и ги наричаше нехранимайковци, непрокопсаници, позор за града, джебчии, мошеници и пройдохи.”
― Джон Стайнбек, Улица Консервна • Благодатният четвъртък

“Една силна жена е посилна и от мъж, особено пък ако таи и обич в сърцето. Според мен любещата жена е нещо почти непоклатимо.”
― Джон Стайнбек, East of Eden

“Ако си служите с диалог, изричайте го на глас, докато пишете. Само тогава той ще се превърне в жива реч.”
― Джон Стайнбек, Избрани творби том III

“Може би най-надценяваната добродетел в нашия мизерен списък от добродетели е способността да даваш. Даването укрепва аза-а на даващия, прави го по-високостоящ, по-значителен, по-голям от получаващия. Почти всякога даването е било егоистично удоволствие и в много случаи то е нещо направо разрушително и зло.”
― Джон Стайнбек, Улица Консервна • Благодатният четвъртък

“Сети се за Сам Хамилтън. Той бе тропал по толкова много врати. Бе съставял безброй планове и проекти и отникъде не бе капнала и стотинка. Разбира се, той обаче притежаваше много, беше много богат. И никой не можеше да му даде повече.”
― Джон Стайнбек

“Струва ми се, че не е лошо, дето станах писател. Може би съм прекалено мързелив за каквато и да е друга дейност.”
― Джон Стайнбек, Избрани творби том III

“Човек не можеш го нокаутира, винаги ще се опъне на сериозните неща. Онова, което го довършва, е ерозията; постепенните подтици към провал. И полека-лека става пленник на страха.”
― Джон Стайнбек, The Winter of Our Discontent

“От държането на молива, часове наред всеки ден, имам огромен мазол на десния среден пръст. Превърнал се е в голяма буца, която не ще да изчезне. Понякога е много грапава, а друг път, като днес, лъщи като стъкло. Интересно е колко придирчив може да стане човек за някои дребни неща. Моливите трябва да са обли. След целодневна работа шестоъгълните моливи се врязват в пръстите ми.”
― Джон Стайнбек, Избрани творби том III

“Думаю, она потому известнее всех повестей на свете, что она — о каждом из людей. По-моему, это повесть-символ, повесть о человеческой душе. Мысль моя идет сейчас ощупью, так что не взыщите, если выражусь неясно. Для ребенка ужасней всего чувство, что его не любят, страх, что он отвергнут, - это для ребенка ад. А думаю, каждый на свете в большей или меньшей степени чувствовал, что его отвергли. Отверженность влечет за собой гнев, а гнев толкает к преступлению в отместку за отверженность, преступление же родит вину - и вот вся история человечества. Думаю, если бы устранить отверженность, человек стал бы совсем другим. Может меньше было бы свихнувшихся. Я в душе уверен - почти не стало бы тогда тюрем. В этой повести - весь корень, все начало беды. Ребенок тянущийся за любовью и отвергнутый, дает пинка кошке и прячет в сердце свою тайную вину; а другой крадет, чтобы деньгами добыть любовь; а третий завоевывает мир - и во всех случаях вина, и мщение, и новая вина. Человек - единственное на земле животное, отягощенное виной.”
― Джон Стейнбек, East of Eden

“Два галлона вина — это немалое количество даже для двух пайсано. В духовном отношении эти бутылки можно распределить следующим образом. Чуть пониже горлышка первой бутылки — серьезная прочувствованная беседа. Двумя дюймами ниже — воспоминания, овеянные приятной грустью. Еще три дюйма — вздохи о былых счастливых любовях. На донышке — всеобъемлющая абстрактная печаль. Горлышко второй бутылки — черная, свирепая тоска. Двумя пальцами ниже — песнь смерти или томления. Большим пальцем ниже — все остальные песни, известные собутыльникам. На этом шкала кончается, ибо тут перекресток и дальнейшие пути неведомы. За этой чертой может произойти все что угодно.”
― Джон Стейнбек, A Russian Journal

“Душа, способная на величайшее добро, способна также и на величайшее зло”
― Джон Стейнбек, Tortilla Flat