Колийн Маккълоу > Quotes

“Той е просто мъж. Ти си същият - огромни мъхнати нощни пеперуди, които се блъскат до полуда за някакъв си пламък зад стъклото, толкова прозрачно, че очите ви не го и забелязват. А когато най-сетне налучкате пътя и влетите в пламъка, изгаряте и падате мъртви. А през цялото това врене в нощната прохлада е имало и храна, и любов, и нежни пеперуди за вас. Но виждате ли ги вие, искате ли ги? Не! Все за този огън - втурнали сте се като обезумели, докато изгорите в него!”
― Колийн Маккълоу, The Thorn Birds

“Има една легенда за птичката,която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клони, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре извисена над своята агония, надпяла и чучулигата и славея.
Възхитителна песен, заплатена с живота.
Защото най-хубавото се добива с цената на голяма болка... или така е според легендата..”
― Колийн Маккълоу, The Thorn Birds

“Там в градовете нямат представа как живее другата половина от хората и могат да си позволят лукса да треперят над животните си като над деца. Но тук е друго. Тук няма да видите някой мъж, жена или дете да се нуждаят от помощ, а да бъдат отминати, докато в града същите тези хора, които примират за кучетата и котките си, няма да обърнат никакво внимание на вик за помощ. Намеси се и Фий: — Той е прав, мисис Доминик. Обикновено не ценим онова, което имаме в изобилие: тук овцете, а в града — хората.”
― Колийн Маккълоу, The Thorn Birds