Лора Каравелова

“Сега се върнах от казиното, гдето отидох да те вида на излизание от театъра*. Не мога да спа и не мога да пиша. Щастието е и скъпо, и неочаквано... Ако можеш да подозираш колко е скъпо и желанно и отдавна очаквано това „неочаквано" щастие...

А толкова много работи тежат на гърдите ми, толкова въпроси на устните ми... Почти те не познавам, а те обичам - ти ще го почувстваш много по-късно. Писмото ми е много несвързано, прости ме за това, но разбери, че съм щастлива, както никога по-рано. Щастлива съм, че те обичам - тебе. Щастлива съм и за това, че ти започваш да ме обичаш. И животът ми се струва хубав, като никога.

Твоята Лора

P.S. Казах ти да дойдеш утре в 5 часа, а ако и утрешните часове са дълги като тези, които тази нощ минуват? До 5 часа след обяд има толкова много време и тъй бих искала да те вида сутринта... А у нас ще има хора и ще трябва да бъдем предпазливи, догдето формалностите на развода се свършат, а това ще е през ноемврий или декемврий... Всичко това е отегчително, но няма какво да се прави... Моят P.S. застрашаваше да е нескончаем, но Петко (синът на Лора) се събуди и нямам възможност да продължавам.

Твоята, да, твоята Лора”
― Лора Каравелова