Елена Тодорова

“Всяка мисъл,всеки жест,всяка мимика е свързана с теб. Звучи повърхностно,но това е самата истина. Спомен след спомен ,аз се връщам назад във времето,когато бяхме щастливи. Вървяхме заедно ,хванати за ръка и се усмихваме не на щастието,а на това колко лесни стъпки правихме напред. Точно така,напред към успеха. Успях да те открия,успях да видиш всяко кътче от моя свят,успях да вляза под кожата ти и да наелектризирам желанието ти към мен. Всичко това беше лесно ,защото бяхме един за друг. Съдбата ни свърза,така както никога не е правила с друга двойка и аз се наслаждавах.
След успеха изминаха няколко години,вече готови да създадем нещо още по-истинско,по-значимо,но дойде момент,в който аз не вярвах,че това ще ни се случи. Потънах,както един кораб потъва в океана. Давих се в продължение на секунди,докато не се озовах между четири стени. Не знаех какво да правя. Аз съм сам. Моят успех се превърна в неизличима болест. Толкова бързо ми я отне. Исках още време. Да ѝ кажа това,което не съм успял през всичките тези години.
Сега гледам звездите и я виждам точно там сред всички. Нежна,красива,искряща и усмихната. Тя ме гледа и знам,че винаги ще ме обича.”
― Елена Тодорова