Стефани Гарбър

“Имаше вкус на полунощ и на вятър, беше в оттенъци на богато кафяво и светлосиньо. Цветове, които й внушаваха чувство за безопасност и защита.
— Всичко ще бъде наред — промълви Джулиан и я целуна по челото.
Коленете й отново се подгънаха, но този път по друга причина. Потъваше в усещане за безопасност, каквото не беше изпитвала преди. Джулиан все така притискаше устни към челото й, а ръцете му я прегръщаха да я защитят, а не да я притежават или контролират. Докато беше с него, нямаше да се разпадне.”
― Стефани Гарбър, Caraval