Борислав Скочев

“С Решение "Б" N;27 от 7 август 1951 г. Политбюро създава аналог на съветското ОСО (Особое совещание) - Специалното съвещание при НКВД, като орган за извънсъсдебна репресия, когато липсват доказателства за съд или те не могат да бъдат огласени по оперативни съображения. ОСО налага изпращане в лагер, принудително заселване или изселване само по материалите на следствените и оперативните работници, без участие на защита, в отсъствието на обвиняемия и с експедитивност, която позволява масовост на репресията.[...] Създадената от Политбюро комисия, неформално наричана Специална комисия, също така по административен ред, без защита и в отсъствие на обвиняемия, налага срокове на въдворяване до 7 години, въпреки че според закона срокът не може да бъде по-голям от 1 година.”
― Борислав Скочев, Концлагерът „Белене“, 1949-1987: Островът, който уби свободния човек

“След 1957 г. несъгласието с рвжима вече не може да има идейни подбуди. То е податливост на идеологическа диверсия, плод на аморално или криминално поведение, хулиганство, психологическо отклонение...В България властта започва да маскира много от случаите на политическа репресия под криминални обвинения. Статутът на политическо престъпление е отказан най-вече на младежката съпротива срещу социалистическия начин на живот и ред.”
― Борислав Скочев, Концлагерът „Белене“, 1949-1987: Островът, който уби свободния човек