Александър Белов
|
Бой без правила (Бригадата #1)
by |
|
|
Предан враг (Бригадата #2)
by |
|
|
Живот след смъртта (Бригадата #3)
by
—
published
2004
—
3 editions
|
|
|
Кръв и злато (Бригадата #4)
by
—
published
2004
—
2 editions
|
|
|
Целувката на Темида (Бригадата #5)
by
—
published
2005
—
3 editions
|
|
|
Сянката на победата (Бригадата #5)
by |
|
|
Кризата на нашия свят
by
—
published
2003
|
|
|
наказателен батальон 1
by |
|
“— Я стига, Саня — прегърна го приятелят му. — Знаеш ли какво е казал навремето един мъдрец: щом душите не умират, значи, когато се сбогуваш, отричаш раздялата!”
― Бой без правила
― Бой без правила
“Но казват, че е прекалено опасно да мечтаеш за конкретни неща, защото мечтите могат да се сбъднат, а времето им да е отминало."
Записки от затвора”
―
Записки от затвора”
―
“- Да не би по международните линии да вземат само светлокоси стюардеси? - попита Вика с подкупваща искреност.
- Ами нали разбираш... Джентълмените предпочитат блондинки... - отвърна с неподозирано превъзходство Ася, която вече бе успяла да се окопити.
- Според мен премълчаваш нещо - каза Вика и доверително се приближи към приведената стюардеса. - В смисъл, че не точно джентълмените предпочитат блондинки... - И като се наслаждаваше на настъпилата пауза, тя се усмихна сладко, облегна се назад и каза: - Ако обичаш, донеси ми кафе без кофеин, "Бейлис" с лед и днешен брой на "Аргументи и факти".
- Добре - отвърна мрачно Ася и след като срещна настоятелния поглед на Вика, разтегли устни в отработена усмивка, която влизаше в цената на билета.”
―
- Ами нали разбираш... Джентълмените предпочитат блондинки... - отвърна с неподозирано превъзходство Ася, която вече бе успяла да се окопити.
- Според мен премълчаваш нещо - каза Вика и доверително се приближи към приведената стюардеса. - В смисъл, че не точно джентълмените предпочитат блондинки... - И като се наслаждаваше на настъпилата пауза, тя се усмихна сладко, облегна се назад и каза: - Ако обичаш, донеси ми кафе без кофеин, "Бейлис" с лед и днешен брой на "Аргументи и факти".
- Добре - отвърна мрачно Ася и след като срещна настоятелния поглед на Вика, разтегли устни в отработена усмивка, която влизаше в цената на билета.”
―
Is this you? Let us know. If not, help out and invite Александър to Goodreads.



