Сюзан Колинс
|
Игрите на глада (Игрите на глада, #1)
by
—
published
2008
—
528 editions
|
|
|
Възпламеняване (Игрите на глада, #2)
by
—
published
2009
—
445 editions
|
|
|
Сойка-присмехулка (Игрите на глада, #3)
by
—
published
2010
—
393 editions
|
|
|
Балада за пойни птици и змии (Игрите на глада, #0)
by
—
published
2020
—
197 editions
|
|
|
Изгревът в деня на Жътвата (The Hunger Games #0.5)
by
—
published
2025
—
75 editions
|
|
|
Грегор Горноземеца (Подземните хроники, #1)
by
—
published
2003
—
123 editions
|
|
|
Грегор и проклятието на топлокръвните (Подземните хроники, #3)
by
—
published
2005
—
91 editions
|
|
|
Грегор и шифърът на ноктите (Подземните хроники, #5)
by
—
published
2007
—
82 editions
|
|
|
Грегор и гибелното пророчество (Подземните хроники, #2)
by
—
published
2004
—
94 editions
|
|
|
Грегор и тайните знаци (Подземните хроники, #4)
by
—
published
2006
—
84 editions
|
|
“Затова после, когато той прошепва: „Ти ме обичаш. Вярно или не?“
Аз му казвам:
— Вярно.”
― Mockingjay
Аз му казвам:
— Вярно.”
― Mockingjay
“Първо зървам русата плитка, която се спуска по гърба й. После, когато смъква палтото си, за да покрие едно стенещо дете, забелязвам патешката опашка, образувана от неприбраната й блуза. Реагирам по същия начин, както в деня, когато Ефи Тринкет изтегли името й по време на Жътвата. Изглежда съм се пуснала, защото осъзнавам, че съм в основата на пилона и не си спомням станалото през последните няколко секунди. После разбутвам тълпата, точно както направих предишния път. Опитвам се да изкрещя името й достатъчно силно, за да надвикам глъчката. Вече съм почти там, почти до барикадата, когато тя сякаш ме чува. Защото само за миг тя ме зърва, устните й оформят името ми.
И точно тогава избухват и другите парашути.”
― Mockingjay
И точно тогава избухват и другите парашути.”
― Mockingjay
“Оказва се, че въпросът, който ме разяжда от толкова време, винаги е имал само един възможен отговор. Но ми беше нужна безумната постъпка на Пийта, за да се сетя какъв е.
Какво ще направя аз?
Поемам си дълбоко въздух. Повдигам леко ръце — сякаш си спомням черно-белите криле, които ми подари Цина — а после ги отпускам край тялото си.
— Аз ще бъда Сойката-присмехулка.”
― Mockingjay
Какво ще направя аз?
Поемам си дълбоко въздух. Повдигам леко ръце — сякаш си спомням черно-белите криле, които ми подари Цина — а после ги отпускам край тялото си.
— Аз ще бъда Сойката-присмехулка.”
― Mockingjay
Is this you? Let us know. If not, help out and invite Сюзан to Goodreads.
