Sign in with Facebook
Матей Шопкин’s Followers (4)
Матей Шопкин
Born
in Bulgaria
September 29, 1938
“Зимни вечери
Щастлив ли съм? Щастлива ли си ти?
Къде си в тая бяла нощ? С кого си?
Прости, обичана, прости... Прости!
Не слушай мойте глупави въпроси.
Аз просто съм безкрайно уморен
от самота, от гордост, от заблуди.
И нежните ми чувства ден след ден
угасват като късни пеперуди.
Затуй понякога съм страшно зъл,
затуй понякога на луд приличам.
На тоя свят от обич съм дошъл,
на тоя свят аз искам да обичам.
Обичам те! Душата ми трепти
от твоята усмивка озарена.
Щастлив ли съм? Щастлива ли си ти?
Нощта е бяла, сребърна, червена.
Снегът като в просъница шуми,
под стрехите заспиват ветровете.
И ние ще заспим - сами... сами.
Сами като брези по върховете.”
―
Щастлив ли съм? Щастлива ли си ти?
Къде си в тая бяла нощ? С кого си?
Прости, обичана, прости... Прости!
Не слушай мойте глупави въпроси.
Аз просто съм безкрайно уморен
от самота, от гордост, от заблуди.
И нежните ми чувства ден след ден
угасват като късни пеперуди.
Затуй понякога съм страшно зъл,
затуй понякога на луд приличам.
На тоя свят от обич съм дошъл,
на тоя свят аз искам да обичам.
Обичам те! Душата ми трепти
от твоята усмивка озарена.
Щастлив ли съм? Щастлива ли си ти?
Нощта е бяла, сребърна, червена.
Снегът като в просъница шуми,
под стрехите заспиват ветровете.
И ние ще заспим - сами... сами.
Сами като брези по върховете.”
―
“Живей!
Живей, когато имаш всичко-
или от всичко си лишен-
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.
Живей, когато ти се плаче-
или от плач си отвратен-
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.
Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън,
и ако всичко си отрекъл-
повикай Слънцето отвън.
Живей, дори да си измамен
от собствената си съдба,
и вместо да усетиш рамо-
усещаш нечий нож в гърба.
Живей за всичко, а когато
животът вече изгори-
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.
Живей! И всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега,
живей, Приятелю, живей!…”
―
Живей, когато имаш всичко-
или от всичко си лишен-
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.
Живей, когато ти се плаче-
или от плач си отвратен-
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.
Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън,
и ако всичко си отрекъл-
повикай Слънцето отвън.
Живей, дори да си измамен
от собствената си съдба,
и вместо да усетиш рамо-
усещаш нечий нож в гърба.
Живей за всичко, а когато
животът вече изгори-
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.
Живей! И всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега,
живей, Приятелю, живей!…”
―
Is this you? Let us know. If not, help out and invite Матей to Goodreads.
