Ивайло Балабанов

“Жената с белия шал

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам - защо красотата ѝ, господи, бяла
на човека със малката черна душа си дал?

И той до цъфтежа ѝ нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
наместо да стопли ръката ѝ - бялата - там.

Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.

Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:
нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай!”
― Ивайло Балабанов

“СЛУЧАЙНА ЛЮБОВ

Снегът отвън тропосва две пътеки
и ги зашива с бял конец в една.
Вървят жена и мъж... Със стъпки леки
до тях върви любов, след тях вина.
Голямата вина ще ги намери,
ще седне в светлината на свещта
и в пламъка на двете изневери
ще хвърли сянка, дим и пустота.
И ще си тръгне пак със стъпки леки,
с един въпрос неясен и суров :
Щом утрото разделя две пътеки,
любов ли е случайната любов?”
― Ивайло Балабанов