Петя Йорданова’s Followers

None yet.

Петя Йорданова

Born

in Исперих, Bulgaria

June 22, 1931

Died

October 21, 1993

Genre

Poetry

edit data

Петя Петкова Йорданова, българска поетеса, е родена в Исперих. Завършва гимназия в Разград (1949) и двегодишен квалификационен курс в икономическия техникум в Русе (1958). Организационен секретар в Окръжния комитет на Профсъюза по просветата и печата в Русе (1952-1961), служителка в Централния дом на учителя (1961-1971), служителка в отделите „Телевизионен театър” и „Учебна редакция” (1971-1979), заместник-главен редактор на редакция „Детски екран” в Българска телевизия. За пръв път печата във вестник „Дунавска правда” (Русе) през 1960 г. Пише за възрастни и деца. Член на СБП.

Combine Editions
Петя Йорданова’s books

Average rating: 3.33 · 6 ratings · 0 reviews · 5 distinct works

	Самодивското езеро 3.50 avg rating — 2 ratings	Error rating book. Refresh and try again. Rate this book Clear rating 1 of 5 stars 2 of 5 stars 3 of 5 stars 4 of 5 stars 5 of 5 stars
	Ежко и слънцето really liked it 4.00 avg rating — 1 rating	Error rating book. Refresh and try again. Rate this book Clear rating 1 of 5 stars 2 of 5 stars 3 of 5 stars 4 of 5 stars 5 of 5 stars
	Мойта синя птица liked it 3.00 avg rating — 1 rating	Error rating book. Refresh and try again. Rate this book Clear rating 1 of 5 stars 2 of 5 stars 3 of 5 stars 4 of 5 stars 5 of 5 stars
	Спасена жарава liked it 3.00 avg rating — 1 rating	Error rating book. Refresh and try again. Rate this book Clear rating 1 of 5 stars 2 of 5 stars 3 of 5 stars 4 of 5 stars 5 of 5 stars
	Сълзи от огъня liked it 3.00 avg rating — 1 rating	Error rating book. Refresh and try again. Rate this book Clear rating 1 of 5 stars 2 of 5 stars 3 of 5 stars 4 of 5 stars 5 of 5 stars

More books by Петя Йорданова…

Quotes by Петя Йорданова (?)

“Действието: трамвай номер 20

Здравейте, казвам се Данчо. Днес имам рожден ден. Ставам на 24 години. Купил съм една кутия бонбони и искам да ви почерпя. Ще ви бъда благодарен, ако ми помогнете с някоя стотинка, ето почерпете се!
На втората врата вече е:
Здравейте, аз съм Данчо, на 23 години (една врата - една година, и вече няма празник). Взел съм тука една кутия бонбони да ви почерпя. желая много здраве, щастие и успешно учене на всички ученици и студенти.
* * *
Пооплешивял, счупени зъби, мръсен, с изводняли сини очи. В ръцете му лъскава бонбониера - целен контраст или метафора, която лети като тежка снежна топка към лицето ми.
Една баба даде стотинки, никой не взе от бонбоните...аз също...
Данчо слиза, друг трамвай идва от другата посока, друг рожден ден, с други гости, друга година назад...

Хората: " Пак ли, ето пак има рожден ден, той всеки ден се ражда, а сутрин празнува...понякога има имен ден"
- НЕ! - Данчо е подал кутията с бонбоните към нас...
Данчо има свян, гледа да не се отърква с мръсните си дрехи у хората. Хората, обаче, нямат. Подлагат на съмнение пира му. Ами, ако тази сутрин, а и всяка друга той се е събудил прероден, а ние не, ако нашия скептицизъм връща Данчо една година назад за една врата време...прераждането също може да донесе някой лев...
Честит 21-ви февруарски рожден ден Данчо, честито прераждане...”
― Петя Йорданова

2 likes