Ани Гергова

“... през 1931 г.
Държавникът Кемал Ататюрк разпорежда в хода на революционните си преобразования да се изчистят подземията на "Света София" в Истанбул и наличните архиви да се предадат за вторична обработка на хартията. Швейцарецът Шнеебергер, един от собствениците на хартиената фабрика в Княжево, изкупува "отпадъците", а българският консул в Цариград Панчо Дорев известява на вътрешното ни министерство за отпътуването на два вагона към София, като препоръчва след прегледа на наличното в тях ценното да бъде изкупено от държавата. Никола Златев, директор и акционер на княжевската книжна фабрика, известява за тази възможност Велико Йорданов. Той, от своя страна, успява да убеди Министерството на финансите да отпусне средства за заплащане на 10-12 души, които знаят турски език и са наети да прегледат получените документи. Започва денонощна работа, първоначално на гарата, а след това балите са разпределени в една зала на Военното училище, в Кооперативната банка, в набързо циментираното мазе на къщата-музей "Иван Вазов". Правителството в Турция, междувременно разбрало за своята грешка, спира третия вагон с "отпадъци" и прави постъпки да бъдат върнати първите два. Усилията им обаче не постигат резултат. Османотурският архив на Народната библиотека в София значително разширява своя фонд с документи от малко познат в българската история период.”
― Ани Гергова, Книжовно-документално наследство