Алесандро Барико

“- Какво означава да бъдеш луд по някого.
- Не знаете?
- Не.
На жената ѝ хрумна само, че тогава разбираш всички любовни филми, разбираш ги наистина. Но и това не беше лесно за обяснение. И звучеше малко глупаво. Без да го иска, в ума ѝ се върнаха толкова сцени, които бе изживяла заедно с мъжа, когото обичаше, или далече от него, което всъщност беше същото, беше същото от много време. [...] Онова, което бе разбрала с абсолютна сигурност, бе, че да живее без него, щеше да бъде завинаги основното ѝ занимание и че от онзи момент нещата щяха да имат всеки път някаква сянка за нея, една сянка в повече, дори в тъмното и може би най-вече в тъмното. Запита се дали това може да мине като обяснение за това, какво означава да си луд по някого, но вдигайки поглед към мъжа, който стоеше прав пред прозореца, там, със своето куфарче в ръка, го видя толкова елементарен и категоричен, че ѝ се стори напълно безсмислено да се опитва да обясни.”
― Алесандро Барико, Tre volte all'alba