Theodore’s
Comments
(group member since Feb 05, 2013)
Theodore’s
comments
from the Шамари със крак group.
Showing 1-10 of 10
Съп. П.С.: И като сме тръгнали да представяме идеологията на групата, ето и един поздрав -> http://www.youtube.com/watch?v=8pasAi... :))
Става на въпрос за затвори. И по-конкретно, за точно определен затвор. Името му е "Халден" и вместо да преразказвам по спомени, ще оставя линк към кратка статия за него (http://nestandartnoto.com/%D0%BD%D0%B...).Каква е функцията на затвора? И тази функция свързана ли е с ефекта, който един затвор може да има? Ще минат години преди наистина да видим последиците, които едно такова поправително заведение може да има не само над хората задържани там, но и над обществото като цяло. Защото каквито и преценки, програми и планове да са направили норвежките психолози, реалните данни ще дойдат след доста време. И в каква посока ще са насочени тези ефекти - дали да превъзпитава или да възпира извършването на ново престъпление? От една страна може би би помогнало на човек да се промени, да види един различен свят, различен от този, на който е най-вероятно е свикнал. Ще му помогне ли времето обаче, прекарано в този затвор, когато излезе отново на улицата, когато му се наложи да се сбие отново? Да открадне, да убие? И от друга страна би ли възпирал хората от извършване на престъпление? Би ли вдъхвал страх и изобщо редно ли е да го прави? Въпроси и въпроси. Без отговор, поне засега. А може би почвам от грешната, по-трудната страна. Ефекта е свързан с функцията. А каква е функцията? И именно тук започват разсъжденията ми за това какво е редно и какво не е, какво е морално и какво не, и какво за мен се зароди в дискусията за тази книга.
Влиза ли във фунцкията на един затвор да наказва греховете ни? Нима не влиза човек там, за да страда, да осъзнае пълната тежест на извършеното от него? Не отива ли там, за да плати за това,че е отнел правата и свободата на друго човешко същество? С риск да прозвуча религиозно и с това да загубя като аудитория всички онези, които считат себе си за атейсти, бих заключил,че според мен не, не това е ролята на един затвор. Както и на нито една обществена или частна институция. Нито на когото и да било. Не смятам,че който и да било е в състоянието или би могъл да бъде в позицията да съди греховете на друго човешко същество. Да отсъжда за моралната му позиция и да "раздава" правосъдие на базата на това свое отсъждане. В противен случай не бих видял смисъл от законите. Затова са ни нужни те, затова живеем в общества, защитавани от закони и организации, грижещи се те да бъдат спазвани. Законите са там, за да можем да избегнем въпроса за моралното, да се отдалечим максимално от него и да се съсредоточим върху ключовото за оцеляването на едно общество - защитата едновремено на отделни индивиди и на групата като цяло. Защита от това, никой да не може да наруши свободата и правата на другите. И наказанието за това е точно, ясно и конкретно. И това не е някакъв ад, не е стая за мъчения, не покаяние. Наказанието се изразява в това провинилия се да бъде лишен от връзката си с обществото, да бъде лишен от възможността да наруши свободата на някой отново. Да бъде ограничен във собствената си свобода. И в този си смисъл всеки един затвор би свършил работа. Просто поле с непреодолима ограда би свършило работа. Защото дефинираме ли функцията максимално просто, като едно място, от където човек неможе повече да навреди на друг, вече въпросите за ефектите, за това дали е морално или не остават на заден план. Вече няма нужда някой да страда или да изкупува греховете си. Не е нужно моралното и законното да бъдат смесвани.
И така идваме на въпроса за самата книга. Която показва една ситуация, в която моралните ценности са под светлините на прожекторите. Какво човек намира за нормално, естествено, морално. Какво е му коства на човек да открие и преоткрие себе си. Дали това всъщност е процес на преоткриване, или на съзнателен или подсъзнателен избор за промяна? При всички положения това е една морална дилема. Това какви морални ценности човек е имал и какви е избрал да има, е изцяло негова работа. Те могат разбира се да са обект на нашето наблюдение, на нашата критика, нашето неодобрение. Но само и единствено докато ние просто стоим там, като странични наблюдатели. Никога като съдии на чужди грехове.
Всички ние си приличаме - всички се раждаме, всички умираме. И всички имаме право на избор. И изборите, които правим, ни определят, те ни изграждат. И историята в тази книга е точно за това - не история за греховете или неморалността, а за това как главната героиня търси себе си, за това как намира и губи, за изборите, които прави. В крайна сметка това е една семпла, естествена история, приказка, не по-различна от тази за златното момче, гледащо през сълзи на очите страданието на цял един град, за момичето, напуснало океаните, за да се изправи и върви по свой, собствен път, за надзирателя в отделението за осъдени на смърт, станал свидетел на чудо.
Ревюта за "50 Shades of Grey"
Най-добре да си предлагаме тук, който каквато книга му се чете/иска другите да прочетат/иска да коментира и т.н. и после ще ги съберем в един пуул и ще елеминираме една по една :Р
Предложения
