“– Не ти принадлежа – повторих аз думите, които му бях казала в нощта, когато свали шевовете от ръката ми.
Този път, за да облекча товара, който му тежеше, и да заглуша каквито и думи да шепнеха в ума му.
И защото малка част от мен все още искаше да е така.
– Напротив, принадлежиш ми. – Той отметна косата от лицето ми, за да ме погледне. – Така, както аз ти принадлежа.”