“Ала подобна решителност да се отдаде отвъд знанието, отвъд освобождаващото и възпиращо познание, не води ли от друга страна до опростяване, до свеждане на душевната вселена до нравствена наивност, а следователно и до засилване на влечението към злото, към запретеното, към нравствено невъзможното? И няма ли в такъв стил известно двуличие? Не е ли той едновременно нравствен и безнравствен: нравствен като резултат и израз на строга дисцплина, а безнравствен, и дори противонравствен дотолкова, доколкото по природа крие в себе си известно морално безразличие, нещо повече - като явно се стреми да подчини моралността на своята горда и неограничена власт?”