“Беше прав, между другото. С листи е много по-безопасно. – казва тихо и се усмихва, макар че в усмивката ѝ няма радост.
Не знам какво ми става. Може да е заради пълната бъркотия в главата ми или защото това е нещото, което искам да направя от години, но не се стърпявам. Не мисля за нищо. Просто се приближавам към нея, повдигам лицето ѝ, така че да е на едно ниво с моето и я целувам с цялото желание, което от толкова време подтискам. Тя ми отвръща по същия начин и мисля, че в следващите няколко минути светът се завърта около всяка проклета частица от галактиката и през цялото време ни носи със себе си. Като един от онези моменти, в които забравяш, че си човек, защото се чувстваш далеч над това. Много, много по-високо.”