“Никога не съм разбирал хората, които имат тази отчаяна нужда да казват това, което чувстват. Защо е нужно? Никой не те чува наистина и в най-добрия случай просто те вземат за луд. За онзи, който играе жертвата. Никой не се трогва от сълзите, никой не иска да види как умираш отвътре, защото, по дяволите, хората са егоисти. И не ти остава нищо, освен да се бориш сам. До последно, до болка и до кръв – винаги сам.”