“Вървим в нормално темпо. Не е забързано. Ръцете ни се докосват, докато вървим към изхода и изглеждаме като фалшиви герои. Измислени образи на недописан роман.
Но всичко е истинско. Усещам белега върху кожата си, което ме побърква отвътре, но няма значение. Важно е само да се преборим. Да оцелеем, каквито сме, без да се променяме.
Оставям се на това, което съм сигурна, че чувствам и след малко виждам светлината на външния свят. Никога не съм предполагала, че залеза е толкова красив. Никога не съм мислила, че е толкова хубаво да се върнеш. Някъде.
У дома.”