“Ако в света наистина имаше нещо достатъчно истинско, за да те задържи в него, тогава защо все повече хора се отказват? Защо ставаме все по-малко? Защо се лъжем толкова често и се виждаме толкова рядко? Защо хората, на които се доверяваш най-много ти обръщат гръб, предават те и после те гледат като непознат? Защо гледат на теб като на чудовище, което не заслужава любов, защо се чувстваш сякаш любовта е само фикция? Измислица на онзи, който вярва, че не всичко е загубено. Защото всеки изминал ден е началото на края и разстоянието между двете е просто изгубено време. Време, прекарано в страх от онзи, който ще видиш в огледалото на сутринта.”