“Начинът, по който ме пита дали му вярвам, сякаш моето доверие е най-важното нещо в целия му свят ме карат да се чувствам като най-специалното същество на планетата и не мисля много, преди да му отговоря.
- Вярвам ти. И аз също те обичам.
Целуваме се. Бавно и страстно, сякаш имаме цялото време на света. Притегля ме по-близо към себе си и аз зарявам пръсти в косата му, изолирайки всичко останало, сякаш всяко нещо извън нас и този момент е изкривена фантазия, а не реалност. После устните му се местят от моите, надолу по шията ми, по раменете ми. Притискам лице във врата му, така че да усетя аромата му и се замислям, че на света няма по-съвършено усещане. Всяка болка, всеки страх и всяка заплаха си струват момента и няма нещо, което да може да ме убеди в обратното.”