“Слънцето, без да бърза осветяваше дворовете. Имаше цял ден пред себе си. Докосваше прозорците, влизаше в тях, простираше спокойни квадрати светлина на пода, надничаше в лицата по креватите. "Съдби", Мирослав Попович”