“„Минута след минута, малко по малко, бавно се топяха ледовете между двамата „непознати”. Времето за тях сякаш беше спряло. И двамата бяха изцяло погълнати от сладкия разговор. Сякаш не съществуваше нищо друго около тях. Имаше Вселена, в която главни герои бяха само Тя и Той.
Вирджиния и Ерик с огромна изненада откриха колко много общи неща имат помежду си, колко много си приличат. Въпреки разликата в годините, те имаха сходни виждания за нещата от живота. Бяха толкова еднакви, отражение един на друг.”