“Tи мислил ли си за смъртта? (...) Трябва да се помириш и да я приемеш (...) Кълновете на това смирение зреят в нас от оня миг, в който приемаме, че смъртта съществува. Тя е състояние подобно на живеенето. Цял живот се подготвяме за нея, както бременната жена се подготвя за раждане. Нали жените се боят само от преждевременно раждане?”