“Любимо развлечение на момчетата по фермите беше да изравят мармотите, зайците, мишките — да се изтощават от раздирането на коловете само и само за да разтурят скривалището на някое ужасено същество, което си е повярвало прекалено много. Да го видят как се свива, как очите му се пълнят със страх, как треперят крайниците му, как се надява, че в неподвижността има спасение. Обикновено момчетата му позволяваха да се шмугне в друго скривалище и си представяха как там страхът му постепенно се стопява, а увереността — надига. Но малко след това те се захващаха с раздигането на укриващите колове, и то с непоклатимо търпение, докато не изложеха отново дребната твар на немислима опасност.”