“-Не искам да изгубвам спомените си. - Дори и лошите, защото те я бяха направили такава, какватобе сега. Днес в очите на хората, които не знаеха какво е да целунеш архангел, тя беше една различна Елена. Не искаше да губи и този спомен. - Не ме карай да забравям.
- Би ли дала живота си, за да запазиш спомените си? - мек, почти нежен въпрос.
Тя се замисли
- Да - отговори тихо. - Предпочитам да умра като Елена отколкото да живея като сянка.”