“...Тя наистина прави джаз, но това твоят кастанет не може да го възприеме. Ти създаваш музиката си на дъното на действаш вулкан, сред течни камъни, хиляди градуси и огнените храчки на дявола. Нейният джаз се вихри на светлинни години от слънцето, храни се със студени звезди и пие леден мрак. Тя живее като музикант, мисли като музикант и чувства като музикант, само че от друго измерение и други пространства, не от тези, които ние с теб познаваме. Ти виждаш твоя инструмент, пипаш клапите му и произвеждаш звуци. Но през него не преминават артерии и капиляри! Не тече кръв. Не бие сърце. Докато нейният инструмент е съвършен организъм и тя е разбрала предимството му. И знаеш ли кое е най-странното? - тя чува и усеща твоята музика. Разбира я. Ти чуваш и усещаш нейната, но не я разбираш. Защото не слушаш с уши, а със сърцето си.
Тази жена е с петдесет такта пред теб. Помъчиш ли се да я настигнеш, ще попаднеш завинаги вътре в нея.
- Тя не е пътник между звездите, Кристоф. Жива жена е, с всички достойнства и недостатъци на другите жени. Може би е малко по-луда.
- Тя не е пътник. Тя е музика между звездите.(...)”