“Понякога говореха за музика, и двамата я обичаха. Друг път изобщо не говореха, пускаха си Шуберт на стария грамофон. Никога не обсъждаха смъртта на майката и брата на Една. Не си припомняха детството, не обсъждаха бъдещите си планове. Бяха се споразумели негласно да не отварят дума за чувства и да не се докосват. Дори и съвсем леко. Не се прегръщаха, не се потупваха по ръката. Преди да си тръгне, Една заставаше на прага и казваше:
- Довиждане, татко. Не забравяй да се прегледаш. Ще намина пак утре или вдругиден.”