“- Какво е първото и основно нещо, което върши, каква нужда задоволява чрез убийствата?
- Яд, социална омраза, сексуална незадо...
- Не.
- Тогава какво?
- Той страстно желае нещо. Умира да бъде това, което си ти. Копнежът е в природата му. Как започваме да жадуваме за нещо Кларис? Сами ли издирваме плодовете на нашето въжделение? Напъни се да намериш отговора.
- Не. Ние просто...
- Не. Точни така. Ние започваме, като си пожелаваме нещата, които виждаме непрекъснато в нашето ежедневие. Не усещаш ли очи, които те опипват всеки ден, Кларис, по време на случайни срещи? Не е възможно да не си го усетила. А твоите очи не се ли плъзгат с копнеж по някои вещи?”