“РАЗМИНАХМЕ СЕ
Разминахме се.
Като пътници
в различни
мотриси.
Две стъкла
ни разделят,
а по тях
се стичат
сълзите ни.
Скърбим
за общото
минало и
несъществуващото
общо бъдеще.
А бъдеще ще има.
За всеки.
Поотделно.
Но не щастливо.
Ще мислим
един за друг.
Но какво от това?
Разминахме се
завинаги и така...
По-лесно е да се опитаме да се забравим.
Да не се споменаваме.
Да не се засичаме.
Да не се обричаме на вечна мъка.
На няколко пъти
се припознавах
в уличните силуети.
Възприемах различни хора
за теб.
А се оказваха други - невзрачни, непълни.
НЕ-ТЕБ.”