“щяха да се надрискат, ако видеха как баба е похарчила пари, които е нямала, за да направи на блудния син погребението, което според нея той заслужава, едно от ония погребения, каквито вече от години не се виждаха в селото, с тамалес с агнешко за всички присъстващи, с музикална група от севера, с мариачи, с каси, с цели каси ракия от захарна тръстика, та всички да направят хубаво главата и да оплакват Маурилио както си му е редът”