“Да, наранявахме се и то много, но в края на деня, когато паднеше нощта и останалият свят потънеше в мрак, ние ставахме по-силни и си прощавахме.

Нямаше сила, нямаше човек, нямаше същество, което да ме раздели от него. Бих дала живота си за този глупак и само от мисълта на лицето ми се разтегли усмивка.

„Една кръв - или пък не” – Ana Sokovsky”