“ Влязох в една сладкарница и я видях. Устните й първо? Не - първо очите, после устните. После гърдите - облите й гърди, издули униформената престилка. После къдрицата светлокестенява коса, спускаща се до тръпчинката на бузата. Усещането за съдбовност. И дойде страхът, че каквото и да предприема в този момент, ще е безполезно. Тя бе най-красивото момиче в този град - нямаше как да не е нечие. Нямаше как някой да не брои минутите до края на работното й време. Чудеса не се случват - реших и излязох. ”