“Драматургията ми пое по-голямата част от времето, т.като смятам, че тя осъществява някак си по-активна връзка с хората, и в едно време, като нашето, има нужда да се казват нещата публично, в присъствието на много хора - нещо, което крехката поезия, уви, не може да постига. Поезията е самотно дело, самотен акт. Тя се извършва в самота. Според мене и се чете в самота. Тя е дело на нощта, предполагам, че и читателите четат поезия главно нощем. За да няма простаци, да им развалят настроението, вероятно.”