“Ако в ранни младини си платил своята дан на идеята за общество, демокрация и други такива, а след това откажеш да се обременяваш с неща от този род и решиш да отговаряш само пред себе си, ти заменяш задушевната и задушна атмосфера на приятелството срещу нещо, което можеш да изпиташ единствено ако си сам. Нещо, което все още не можеш точно да определиш, но го чувствуваш, когато пишеш хубаво и вярно нещо с вътрешна убеденост, и макар че ония, на които плащат да четат и коментират написаното, не го харесват и казват, че то е измама, ти си абсолютно сигурен в неговата стойност. Или когато вършиш нещо, което хората не смятат за сериозно занимание, а ти знаеш, уверен си, че то е важно и винаги е било, че не е по-малко важно от всички модни неща. Или когато си сам с това нещо в морето и знаеш, че Гълфстриймът, с който живееш, който обичаш, който познаваш и за който искаш да научиш повече си тече, както е текъл, откак свят светува, и е мил бреговете на този дълъг, красив, нещастен остров, преди Колумб да го е видял, и не нещата, които научаваш за него, и тези, които винаги са били в него, са нетленни и стойността им е непреходна, защото това морско течение ще тече така, както е текло след индианците, след испанците, след англичаните, след американците и след кубинците и всички различни системи на управление, ще тече, след като богатството и бедността, мъченичеството и саможертвата, продажността и жестокостта си отидат, отнесени като купищата смет — зловонни, яркоцветни, осеяни тук-там с нещо лъскаво, — които общинският шлеп изтърсва в синята вода, тя потъмнява на десетина метра дълбочина, по-тежкото потъва, по-лекото остава на повърхността и течението го подхваща — палмови клонки, тапи, бутилки, изгорели електрически крушки, някой презерватив или корсет, носещ се в дълбочината, откъснати страници от учебник, подут труп на куче, плъх, обезобразена котка, а събирачите на остатъци са тук с лодките си и подбират боклука както овчари стадото си, бъркат във водата с дългите куки и вадят интересни находки, заинтригувани, съсредоточени и точни като историци — това са хора с гледна точка, които преценяват. Течението е незабележимо, но отнася по пет такива товара боклук дневно, когато нещата вървят добре в Хавана, а на десет мили по-нататък водите му са пак тъй чисти, сини и неизменни, каквито са били и преди влекачът да е докарал на буксир шлепа с боклука. И палмовите клонки на нашите победи, изгорелите електрически крушки на нашите открития и просветления, празните презервативи на голямата ни любов плават безсмислено по течението, което единствено е непреходно.”