“Баща ми казва, че човекът е сбор от своите неблагополучия. Мислиш си, че един ден неблагополучията ще се уморят, казаше той, но тогава излиза, че времето също е нещастие. Една чайка, която се носи в пространството, теглена от невидима корда. Човек отнася символите на своите напразни усилия във вечността. Тогава крилете са по - големи, казваше баща ми, само че кой може да свири на арфа?”